Николай Хайтов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николай Хайтов български писател

Роден:	15 септември 1919 Яврово, Област Пловдив
Починал:	30 юни 2002

Николай Хайтов е български белетрист, драматург и публицист. Той е известен и с публикациите и изследванията си относно Васил Левски.

Съдържание

1 Жизнен път
2 Произведения
3 Цитати
4 Вижте още
5 Външни препратки

[редактиране] Жизнен път

Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Обича да чете З. Стоянов, Ив. Вазов, Елин Пелин и Й. Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944г. е войник в Пловдив. От 1946г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство - Сапарева баня. От 1951г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години остава без работа.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957г. От 1959г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник „Народна култура“ и сп."Наша родина". От 1975 до 1977г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966г. и секретар на СБП - 1966-1968г. През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“. През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома. Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.

Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

Николай Хайтов има двама синове - Александър и Здравец, и дъщеря - Елена.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 г. от левкемия.

[редактиране] Произведения

„Съперници“ (1957)
„Искрици от огнището“ (1959)
„Разбудена Родопа“ (1960)

"Писма от пущинаците" 1960 "Хайдути" - очерци 1962 "Старите у дома" 1962 "Жени хайдутки" 1962 "Матей Миткалото" 1964

„Шумки от габър“ (1965)

"Румяна войвода" 1965 "Родопски властелини" 1965

„Диви Разкази“ (1967)

"Магьосникът от Брезе" 1979 "Хвъркатото корито" 1979

„Родопските комити разказват“ (1972)
„Капитан Петко Войвода“ (1974)

"Разкази и есета" 1984 "Да възседнеш глиган" 1985

„Бодливата роза“ (1975)
„Вълшебното огледало“ (1981)
„Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
„Избрани произведения“ (1989)
„През сито и решето“ (2003, посмъртно)
„Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
„Гробът на Левски“
„Дневници“
„Родопски властелини“

По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко Войвода“ (1974),"Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови","Ламята"

[редактиране] Цитати

„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма.“
"Едно е да искаш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш!" (из разказа "Мъжки времена")
„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.“

Другите за него:

"След Иван Вазов народният писател на България е акад. НИКОЛАЙ ХАЙТОВ!" (Любомир Левчев)

"ХАЙТОВ, като никой друг, днес ни преподава най-важния урок, който го няма в училищните програми - урокът по родолюбие!" (Николай Петев)

"Неговите конфликти се извисяват до антична трагедия!" (Богомил Райнов)

"Геният на съвременната българска проза!"