Преображенски манастир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Преображенският манастир е български манастир, разположен в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново.
Преображенският манастир е изграден през XI век и първоначално е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора Атон. По късно, византийския император го подарява на българската църква. Царица Теодора - Сара, втората жена на цар Иван Александър, заедно със сина й - цар Иван Шишман, стават ктитори и покровители на Преображенската обител - един от най-големите български манастири, издигани до столицата Велико Търново. Затова манастирът е известен и като „Сарин” или „Шишманов” манастир. Той е обявен от цар Иван Александър за „царски” и е единствен такъв в България и до ден днешен. В светата обител са се организирали аудиенции и царски делегации. След освобождението отново е обявен за царски в продължение на старата традиция. Преображенската света обител е била и културно - просветен център. С помощта и средствата на родолюбиви българи и под ръководството на монах отец Зотик, манастира е ремонтиран и възобновен отново през 1825 година. След излизането на фермана на султана от 1832 г., който разрешава ремонта се възобновява голямата църква – „Св. Преображение Господне”. Ремонтът на църквите е завършен от Кольо Фичето през 1834 г. Църквата е кръстокуполна с три помещения – централно триконхално, притвор и предверие. Зографията на църквата е дело на Захари Зограф, която завършва през 1849г. Стенописите и иконите имат голяма художествена стойност. Редом с образите на Св.Св.Кирил и Методи майсторът е изписал и своя автопортрет. Обособена стойност и интерес представлява изписаната от майстора сцена "Колелото на живота" (от южната външна стена), както и цялата пищна външна украса, ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас. През същата година е изграден и подземният параклис "Св.Андрей Първозвани". През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква "Благовещение" - строена от Колю Фичето. Иконите в нея са дело на паметника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник - Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето. През 1877 - 1878 г. руският император Александър II подарява на манастира най - голямата камбана (750 кг) и кристален полилей, поставен в църквата "Преображение Господне". Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството,поради факта, че при създаването на манастирският комплекс участват едни от най – известните възрожденски майстори - Захари Зограф, уста Кольо Фичето, Димитър Софиянлията, Станислав Доспевски , папа Витан и други майстори. Манастирът е действащ, мъжки. Той е разположен сред скалите, над река Янтра на 7 км от Велико Търново.
