Крилата ракета
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крилата ракета е управляема ракета, която лети благодарение на носещо крило и реактивен двигател. Крилатите ракети по същество са безпилотни самолети, проектирани да пренасят конвенционална или ядрена бойна глава на няколкостотин километра с голяма точност. Модерните крилати ракети са свръхзвукови или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от радар.
Съдържание |
[редактиране] История
За първи път крилати ракети се използват от Нацистка Германия по време на Втората световна война. През 1944 г летящата бомба Фау-1 е първото оръжие, което има тяло на бомба с къси крила, допълнително монтиран двигател и самостоятелна навигационна система. Фау-1 (V-1) и подобните му ранни оръжия са известни като летящи бомби. Точността на това оръжие е била далеч от тази на съвременните тактически крилати ракети. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на тактически оръжия срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени самолети камикадзе Ohka, които се явяват друг предшественик на днешните високоточни оръжия.
По време на Студената война САЩ и СССР експериментират и развиват концепцията за крилати ракети изстрелвани от земя, кораби, подводници и самолети.
[редактиране] САЩ
Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската Фау-1. SSM-N-8 Regulus е направена да бъде изстрелвана от подводница. MGM-1 Матадор е ракета от тип земя-земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954-та такива ракети са дислоцирани в Западна Германия, след това в Тайван и Южна Корея. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от Варшавския пакт, биват предислоцирани от добре установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956-та.
От 1957-ма до 1961-ва САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран Проект Плутон. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост Mash 3 и носи няколко водородни бомби, които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки, че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961-ва минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните балистични ракети.
[редактиране] СССР
Въпреки, че балистичните ракети са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на авионосни съединения. Големи подводници (класове Ехо и Оскар) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи Ту-22М, Ту-95 и Ту-160 също могат да изстрелват такива крилати ракети.
[редактиране] Дизайн
Бойната глава: Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг експлозивни вещества или ядрено взривно устройство, тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби.
Аеродинамиката на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на самолетите.
Двигателят е въздушнореактивен или постояннотоков въздушнореактивен.
Навигационната система в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските RGM-84 Harpoon и SS-N-12 Sandbox) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване.
[редактиране] Предимства и недостатъци
Предимствата на крилатите пред другите видове ракети са:
- Възможност за задаване на произволен курс на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни противовъздушната и противоракетна отбрана на противника.
- Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо засичането на ракетата.
- Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта.
Недостатъци:
- Относително ниски скорости на полета (от порядъка на скоростта на звука).
- Висока цена.
В сравнение със самолетите, основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени.
[редактиране] Видове ракети
Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки.
[редактиране] Големи далекобойни дозвукови крилати ракети
Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните - с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити.
Примери:
- AGM-86B (САЩ)
- BGM-109 Tomahawk (САЩ
- Kh-55 Granat (СССР)
[редактиране] Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие
Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км.
Примери:
- Storm Shadow (Великобритания/Франция)
- Taurus (Германия/Швеция)
- Babur (Пакистан)
[редактиране] Свръхзвукови крилати ракети
Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100-500 км, но има и по-далекобойни.
Примери:
- SLAM и SM-64 Navaho са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение.
- P-500 Bazalt (СССР/Русия)
- P-270 Moskit (СССР/Русия)
- P-800 Oniks (СССР)
- P-700 Granit (СССР/Русия)
- PJ-10 BrahMos (Индия/Русия)
[редактиране] Малки крилати ракети
С тегло около 500 кг и далекобойност 70-300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена.
Примери:
- AGM-84 Harpoon (САЩ)
- C-802 (Китай)
- Exocet (Франция)
- SS-N-25 Switchblade (Kh-35 Уран) (Русия)
[редактиране] Крилата ракета "Направи си сам"
Проектът на Брус Симпсън от Нова Зеландия за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 американси долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета Томахоук - към 1,9 милиона долара.
Симпсън има голам опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка.
Полезният товар е предвиден да бъде около 10-15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие.
В края на 2003-та Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. В последствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта.
