Импресионизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
Импресионизмът е течение в изкуството, възникнало във Франция в края на 19 век.
[редактиране] Термин
Изк. Течение в изкуството през ХIХ в. във Франция, в основата на което е стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и на цветовете, за да се постигне по-близко до природата предаване на цветовете и тоновете в живописта. Към И. принадлежат Е. Мане, О. Реноар, Е. Дега, К. Писаро, Б. Моризо и др. Близки до И. са Ван Гог, П. Гоген, П. Синяк, които го допълват със свои концепции и виждания и създават Постимресионизма, Поантилизма и др. Свързва се с времето, когато през 60-те години на 19 век видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си.
Името на движението се свързва с творбатa на Клод Моне “Импресия: Изгрев””. Критикът Луис Лерой случайно измисля термина в сатиричната премиера “Le Charivari”. Влиянието на идеята му обхваща целия свят на изкуството. Това води до появата на музикалния и литературния импресионизъм. През 1874 импресионисти (макар още неизвестни като такива)организират, по повод на която Луйс Лерой(гравюр, художник и утвърдил се драматург) пише остра критика във вестника на “Le Charivari”. В статията, озаглавена “Изложбата на Импресионистите” Лерой заявява, че “Импресия: Изгрев” на Клод Моне е неясна и объркана - просто една скица, план на творба, която не може да се нарече завършена композиция.
текст== Епоха == Във времето, когато имресионизмът възниква, [[Наполеон]] престроил Париж и започнал война. На френското изкуство било направено дарение през средата на 19-и век. По това време изкуството се считала за консервативно забавление. Академията по изкуство налага стандартите на френското изкуство - съдържанието на творбите (исторически и религиозни картини, както и портрети) и техниките (тъмни и консервативните цветове, фини образи, съответстващи на действителността). Академията насърчава художниците да премахнат всички следи от “замахване с четката”, което изолирало изкуството от личността, емоциите и техниките на твореца.През 1863 г. критиците отхвърлят “Закуска на тревата” от Едуар Мане главно защото изобразява гола жена с двама облечени мъже на пикник. Според критиците, в исторически и алегорични творби можело да се изобрази гола жена, но никога в обикновена обстановка. Мане се чувства силно унижен.
Неговата картина предизвиква еуфория сред френските художници. Въпреки че Мане не се смятал за импресионист, той посещавал кафе Гуербос, където се събирали импресионистите.
След като вижда отхвърлените творби, император Наполеон III издал едикт, който гласи, че този, който ще оценява творбите на художниците, е народът. Така е създаден и “Салонът на отхвърлените”(място, където се събирали отхвърлените картини и всеки имал право да ги разгледа и прецени дали заслужено са били пренебрегнати), години наред порицаван от критиците.
[редактиране] Техника и представители
Първоначално на картините се гледа като на изобразяване на исторически и религиозни обекти в по-скоро официален стил. По-късно художниците започват да рисуват предмети и лица от всекидневието. Много немски художници от 17 век като Иан Стийн, се насочват към изобразяване на всекидневните неща, но техните творби остават подвластни на традиционните композиции, що се отнася до подреждане на пейзажа. Фотографията става все по-популярна, апаратурата - лесно преносима. Така фотографиите били откровени, реални, достоверни. Това вдъхновило импресионистите да уловят момента, не само в мимолетните светлини на пейзажа, но и на битието. Възникването на импресионизма бележи появата на интерес към недуховни, земни предмети. Бил създаден нов метод за улавяне на образите.
Младите художници изобразяват своите творби с ярки, светли нюанси за разлика от поколенията художници преди тях. Те продължават този стил на реализъм, започнат от Густав Курбе, Уинслоу Хомър и Барбизонското училище. Критиците постоянно отхвърлят техните творения. Най-упоритата група художници включвала Клод Моне, Пиер Огюст Реноар и Алфред Сисле, които учили при Чарлс Глейр. Те стават големи приятели и често рисуват заедно.
Импресионистите започват напълно да доминират над миналите поколения художници. Техните творби са свежи и оригинални. На публиката се струват странни и незавършени. За този стил е характерно рисуването на битието, а не както преди на идеалната красота. Рисува се на открито, за да се улови моментната и преходна слънчева светлина. Импресионистките картини имат непреливащи и несмесени пигмети, които им предават спонтаност и живопис. Повърхността на картините се изобразява с плътна боя, което ги e различава от предшествениците им. Композициите са простовати и оригинални. Те наблягат на цялостния ефект, не толкова на детайлите.
