Западна Тракия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герб на Гръцка Тракия

Западна Тракия или Беломорска Тракия (гр. Δυτική Θράκη, тур. Batı Trakya) е историческа област в Гърция, част от административната област Източна Македония и Тракия.

[редактиране] География

Западна Тракия е тази част от Тракия, която е разположена между Места на изток, Марица на запад и първите склонове на Родопите на север. Днес към Западна Тракия принадлежат три гръцки административни окръга: Еврос (Έβρος), Ксанти (Ξάνθη) и Родопи (Ροδόπη). Западната граница на окръг Ксанти леко се разминава с традиционната западна граница на Западна Тракия. Към Западна Тракия принадлежи и егейският остров Самотраки, част от окръг Еврос. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8 200 km&sup2, а населението й - 368 993 (2005). Най-голям град в областта е Комотини (Гюмюрджина) с население от 63 774 души (2001).

Знаме на Гръцка Тракия

[редактиране] История

[редактиране] Гюмюрджинска република

Знаме на Гюмюрджинската република, използвано днес като турско знаме на Западна Тракия

[редактиране] Първо българско управление (1913-1919)

[редактиране] Мандат на Антантата (1919-1920)

[редактиране] Гръцко управление (1920-1941) и съпротива срещу него

Устав и Правилник на ВТРО

Първа страница на устава на ВТРО

[редактиране] Второ българско управление (1941-1944)

[редактиране] Съвременно състояние

Днес около 120 000 души, приблизително една трета от населението на областта, са мюсюлмани - единственото официално признато малцинство в Република Гърция. Това мюсюлманско малцинство се състои от около 80 000 турци, живеещи в равнината и 40 000 помаци, живеещи в полите на Родопите, които имат турско или гръцко национално съзнание и говорят като майчин език български диалект. След 1990 г. в Западна Тракия има приток на легални и нелегални имигранти от Албания и от България.