Добродетелна дружина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността й през периода на съществуване (1853-1897 г.) е разнопосочна по идеали.
Създадена е през 1853 г. в Букурещ, а е официално учредена на 9 март 1854 г. под името Средоточно българско попечителство "Епитропия" от представители на заможните слоеве на българската емиграция във Влашко, на основата на съществуващия временен комитет "Епитропия". Поставя си за цел да възглави освободителното движение на българския народ, както и дейността на българската емиграция в условията на започналата Кримска война (1853-1856 г.). В действителност обаче дейността му се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. След като е признато официално от руското правителство, създава свои поделения в редица други градове - Браила, Галац, Плоещ и др. След преустановяване на войната дейността му почти замира.
През 1862 г. Средоточно българско попечителство "Епитропия" се конструира в Благотворително дружество - добродетелна дружина. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Георги Атанасович, И. Бакалоглу и др. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. По външнополитическите въпроси следва официалната руска политика.
По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на българската революционна емиграция в Румъния. Вследствие на това Добродетелната дружина често влиза в остри противоречия с тях. В отделни случаи обаче при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите тя подпомага действията на българските революционери.
През 1866-1867 г. в съответствие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се насочва към сближение със сръбското правителство. За целта се разработва специална "Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение".
В нея се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович.
За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомага също и организирането на Втората българска легия в Белград.
След неуспеха на своя план Добродетелната дружина се насочва към сближаване с Османската империя и 1869 г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие на Австро-Унгария, при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар. След неуспеха и на това начинание Добродетелната дружина отново се оставя да бъде тласкана от руската дипломация, без да разгръща каквато и да е по-съществена дейност.
Макар и да не прекратява своето съществуване и след Освобождението, тя не играе вече никаква роля в политическия живот на българите, останали в Румъния.
Престава формално да съществува след смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 г.
[редактиране] Източници
Агенция Фокус от 12 и 14 април 2006 г.
 |
Български революционни организации | ||||
|---|---|---|---|---|---|
|
ВРО |
ВЗРО · ВДРО · ДРО |
||||
