Български легии в Белград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българските легии в Белград са военни дружини, образувани от български доброволци - революционни дейци, в сръбската столица. Те имали за цел да се борят за освобождението на българския народ от османско владичество чрез съгласувани действия със съседните балкански държави. Създадени са две легии.
Съдържание |
[редактиране] Първа българска легия
Първата българска легия била сформирана през 1862 г. от Георги Сава Раковски с предварителното съгласие на сръбското правителство.
Според предварително изготвения план се проектирало в случай на война между Сърбия и Османската империя легията да премине сръбската граница и да навлезе в българските земи, където да вдигне на въстание българското население.
За поддържане на непосредствени контакти със сръбското правителство по инициатива на Г. С. Раковски в Белград било създадено т. нар. Привременно българско началство. На неговия апел за създаване на Първата българска легия се отзовали 600 български младежи, по-голямата част от които се намирали в емиграция в Румъния. Между тях били Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев и др.
Издръжката на легията била поета изцяло от сръбското правителство. Легистите трябвало да преминат известна военна подготовка, за да могат да участват в бъдещото въстание. По искане на сръбските власти на 21 септември 1862 г. тя била разпусната, а нейните участници - прогонени от Белград.
[редактиране] Втора българска легия
Втората българска легия била образувана през 1867 г., когато отношенията между Сърбия и Османската империя отново се влошили и сръбското правителство започнало да се готви за война против нея.
Това било използвано от Добродетелната дружина, която сключила договор със сръбското правителство за откриване на българско военно училище в Белград, което да подготви военни ръководители за бъдещото въстание в България.
Този път разходите по издръжката на това училище били поети от Русия.
Самото обучение на българските доброволци било възложено на сръбски офицери.
В новата легия постъпили оцелелите четници от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, много младежи от България и българската емиграция в Румъния.
Очакваната война между двете държави не избухнала. Ангажирано с потушаването на Критското въстание, османското правителство не желаело да усложнява отношенията си със Сърбия. Междувременно през есента на същата година начело на управлението в Сърбия дошло правителството на Йован Ристич, което също желаело помирение с Турция.
В резултат на това и Втората българска легия станала ненужна на белградските власти. Въпреки противодействието на руската дипломация през април 1868 г. тя също била разпусната, а участниците и били прогонени от Сърбия.
[редактиране] Исторически опит
Опитът с двете легии показал на българските революционери, че формирането на център, който да ръководи българското националноосвободително движение вън от българските земи и особено обвързването на задачите на българската национална революция с политиката на другите държави, било изложено винаги на непредвидими опасности. Независимо от това те били прекрасна школа, в която получили своята първа закалка голям брой от бъдещите ръководители на българското националноосвободително движение.
