Джузепе Верди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джузепе Верди италиански композитор
Роден:	10 октомври 1813 Ронколе, дн. Италия
Починал:	27 януари 1901 Милано, Италия

Джузепе Фортунино Франческо Верди (на италиански: Giuseppe Fortunino Francesco Verdi) е италиански композитор.

Верди е роден на 10 октомври 1813 г. в село Ронколе край град Бусето в областта Парма. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. През 1836 г. Верди се жени за дъщерята на мецената си - търговеца Баредзи. След като не бива приет в Миланската Консерватория поради възрастово ограничение, започва да взема уроци при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в прочутия оперен театър "Скала" в Милано. На 24 години Верди пише първата си опера, "Оберто граф ди сан Бонифачо", която е изнесена с успех на 17 ноември 1839 г. в миланския театър "Скала". Неговата втора опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден"(Un giorno di regno) претърпява провал. През 1840 г. преживява най-тежките дни на своя живот - само за два месеца от заразна болест умират неговата жена и двете му деца. Третата си опера "Навуходоносор" или "Набуко" Верди пише през 1842 г. "Набуко" възвръща славата му след провала на "Оберто".

До 1850 г. написва още 12 опери: "Ломбардци" (1843, текст Солера), "Ернани" (1844, либрето Франческо Пиаве по Виктор Юго). С "Ернани" Верди се прочува и извън границите на Италия. Следват "Двамата фоскари" (1844 - либрето Пиаве), "Жана Д'Арк" (1845, либрето Солера), "Алзира" (1845, либрето Салваторе Камарано), "Атила" (1846, либрето Солера),"Макбет" (1847, либрето Пиаве по Уилям Шекспир), "Разбойници" (1847, либрето Андреа Мафей по Фридрих Шилер), "Корсарят" (1848, либрето Пиаве), "Битката при Леняно" (1849, либрето Камарано), "Луиза Милер" (1849, либрето Камарано по "Коварство и любов" на Шилер).

Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се запознава с втората си съпруга певицата Джузепина Стрепони.

От 1851 г. започва нов период в творчеството на Верди. Първите три опери от този период, "Риголето" (либрето Пиаве), "Трубадур" (либрето Салваторе Камарано) и "Травиата" (либрето Пиаве), са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня","Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". По това време Верди написва и едно друго голямо и също така вечно произведение - "Реквием", посветен на поета Алесандро Мандзони.

В последния си творчески период написва само три музикално-сценични творби - "Аида", "Отело", "Фалстаф". Тези опери се считат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко произведения извън оперите. През 1873 г. изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.