Девкалион

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Девкалион (гр. Δευκαλιων) в древногръцката митология е

1. син на Прометей и Келено(или Климена). Счита се за прародител на всички хора. Съпруг е на Пира, която му е първа братовчедка, дъщеря на Епиметей и Пандора. Когато разгневения на хората Зевс, решил да унищожи всички хора и да прати на земята потоп, Девкалин и Пира били единстените праведници, които той решил да спаси. По съвет на Прометей, Девкалион построил голям ковчег, върху който той и жена му се спасили по време на деветдневния потоп, който унищожил цялото човечество. На десетия ден Девкалион видял планината Парнас и излязъл на брега. Има и вариант, според който спрял при Етна (Хигин, Fabulae, 153). След като принесъл жертва на Зевс, той му изпратил Хермес с обещание да изпълни всяко негово желание. Девкалион пожелал да възроди човешкия род и Зевс го посъветвал да хвърля зад главата си камъни (Аполодор I 7, 2). Според Овидий, съветът бил даден от оракула на Темида в подножието на Парнас ("Метаморфози" I 369). Девкалион и Пира трябвало да хвърлят зад гърба си "кости на прамайката" и Девкалион се досетил, че това са камъните и изпълнил задачата. От камъните, които хвърлил той, се появили мъже, а от тези на Пира - жени ((Аполодор I 7,2; Овидий, "Метаморози" I 260-411). Девкалион и Пира имали 3 деца: Елин, Амфиктион и Протогенея, които станали родоначалници на гръцките племена (Аполодор I 7, 2). Впоследствие Девкалион се спуснал от планината и основал светилище на Зевс в Локрида и в Атина, където и бил погребан (Паусаний I 18, 8). Този мит с основни черти повтаря разпространения по цялото Средиземноморие мит за всемирния потоп - библейския мит за Ной, шумерския за Ут-напишти и др.
2. син на Минос и Пасифея, критски цар, участник в калидонския лов и похода на Аргонавтите (Омир Il. XIII 451; Аполодор III, I, 2; Хигин, Fabulae, 173), баща на Идоменей, предводител на критяните в Троянската война, където е убит от Ахил.