Бесарабски българи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, в части от днешна Украйна (Одеска област) и Молдова.
Съдържание |
[редактиране] Географско разпространение и брой
По официални данни в Република Молдова бесарабските българи през 1989 г. са 88 419 души. Според преоброяването от октомври 2004 г. в Молдова живеят 65 072 д., но в тази цифра не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев, където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова - предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%), но също така и други райони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия - Гагауз ери. В Гагаузия живеят близо 8000 българи - малко над 5% от населението.
В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арзицки, Саратски, Измаилски район и Татарбунарски район. Те са незначително малцинство в Килийски и Белгород Днестровски район. Макар че областният център Одеса се намира извън границите на географската област Бесарабия, немалко бесарабски българи са се преселили в този град.
[редактиране] История
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на днешното българското присъствие в този район обаче е поставено в края на XVIII и началото на XIX век. Българско население се преселва в Бесарабия по време на феодалните размирици в Османската империя и след руско-турските войни в този период. Особено големи са преселническите вълни след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г. Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи - македонци и шопи, заселили се в Източна България през ХVІІІ век и преди това. Заедно с българите в Бесарабия се заселват дори и няколко албански села, също преселили се от Източна България (до днес част от жителите на с. Жовтневое (Каракурт), Болградски район говорят албански език).
След заселването си на новото място българските колонисти основат свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села, наричани и колонии. През 1856 г., по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена на две. Югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовските власти е основана Болградската гимназия, която има значително място в развитието на българското образование и култура през Възраждането.
През 1861 г. над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.
След като през 1878 г. Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя в Бесарабия се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати. Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.
След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите. През 1924 г. избухва т.нар. Татарбунарско въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.
През лятото на 1940 г., след спогодбата Рибентроп-Молотов от предишната година, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на СССР. Като част от новата държава българите преживяват колективизация, Втората световна война (румънска окупация 1941-1944) и последвалия небивал глад и масова смъртност.
Въпреки че са признати официално, в СССР част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна идентичност - език и други.
[редактиране] Бесарабските българи в Украйна и Молдова
В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език - в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в с. Чийшия (Огородное, Городное, Украйна и др.) на български език се изучават голяма част от учебните предмети. През 1993 г. в Украйна се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Киссе е депутат в парламента на Украйна. През 1995 г. в Кишинев се създава Български теоретичен лицей "Васил Левски".
През есента на 2004 г. в центъра на българите в Молдова, град Тараклия се открива Тараклийския държавен университет, в който официалните езици на обучение са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската държава.
[редактиране] Личности
Димитър Агура - историк
Димитър Греков - политически и държавен деец, български министър-председател
Михаил Греков - революционер и публицист
Антон Киссе - писател, депутат, председател на Асоциацията на българите в Украйна
Александър Малинов - политически и държавен деец, министър-председател
Данаил Николаев - военен деец
Олимпи Панов - вонен деец
Василе Тарлев - икономист, молдовски политик и министър-председател
Александър Теодоров-Балан - езиковед, пръв ректор на Софийския университет
Иван Шишман - художник
[редактиране] Литература
- Грек, Иван и Николай Червенков. Българите в Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993
- Киссе, Антон. Возрождение болгар Украины. Очерки, Одесса 2006, 288 с.
- Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бесарабиии (1857-1918), Кишинеу 2004
- Алманах "Родолюбец", т.І - т. VІ, (София 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004)
