Ашолотл
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ашолотл
Природозащитен статут: уязвим
|
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Ambystoma mexicanum
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
| Ambystoma mexicanum Shaw 1789 |
Ашолотлите (нах. āxōlōtl исп. ajolte, англ. axolotl) са водни саламандри. Техният интересен външен вид се дължи на факта, че те не извършват метаморфоза, а остават във водната си ларвовидна форма, дори в полово зряла възраст. Тяхното развитие е добър пример за неотения.
Напълно израсналият аксолотл, на възраст 18–24 месеца, е с дължина 15–45 см, но обикновено не достига 30 см. Характерни са непокритите им папратообразни хриле. Аксолотлите дишат също така през кожата, а притежават и бели дробове. По цвят варират от чисто бели до черни, като се срещат и сиви, и кафяви. Аксолотлите са месоядни животни, ловящи малки плячки, като насекоми и малки рибки, които гълтат цели. Въпреки че се случва рядко, аксолотлите могат да претърпят метаморфоза и в тази си форма приличат на Ambystoma mavortium, сродник на тигровия саламандър.
Аксолотлите обитават езерата Хочимилко и Чалко в централно Мексико, както и вулканични кратери, пълни с вода. Дивата популация е застрашена поради разрастването на Мексико Сити; видът е в списъка CITES.
Дивите аксолотли рядко са бели. Мутантът албинос, често срещан в лаборатории и зоомагазини, е създаден в американска лаборатория през 1950-те. Аксолотлите се развъждат и използват в големи количества за научни цели. Най-забележителният им белег е тяхното оздравяване: аксолотлите са в състояние да регенерират цели крайници, а в някои случаи дори още по-жизненоважни структури, като части от мозъка.
