Алфредо ди Стефано

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алфредо ди Стефано е футболист от аржентински произход. Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен нападател, получил прозвището "Светлокосата светкавица".

Започва кариерата си в Ривер Плейт (1942-1949), изиграва и 6 мача в националния тим на Аржентина, с който става шампион на Южна Америка (1947). През 1950 г. е участник в стачката на аржентинските футболисти, много от които емигрират в Колумбия. Там играе в Милионариос (Богота) до 1952 г. През 1953 г. пристига в Испания и приема испанско поданство. Играе в Реал (Мадрид) (1953-1964), Еспаньол (1965-1966) и Елче (1967). Шампион на Аржентина (1947), на Колумбия (1949, 1951, 1952), Испания (1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964), носител на КЕШ (1956, 1957, 1958, 1959, 1960) и на междуконтиненталната купа (1960). 49 гола в 60 мача за КЕШ. Обявен за спортист номер едно на Испания през 1957, 1959, 1960, 1962, 1964г. Голмайстор на първенството през 1954 (29 гола), 1956 (24),1957 (31), 1958 (19) и 1959 (23). Обявен за футболист номер едно на Европа през 1957 и 1959г. Изиграва 31 мача за националния тим на Испания и още 2 за Колумбия. Легенда на Реал (Мадрид) по време на тоталната му хегемония в Испания и Европа през 50-те и 60-те години. На трето място в голмайсторската класация на испанското първенство с 228 гола за 329 мача, като пред него са само Хуго Санчес (234 гола) и Телмо Сара (251 гола). По-късно работи като треньор и извежда Валенсия до титлата (1971), купата на Испания (1979) и КНК (1980). Бил е треньор и на Реал (Мадрид), с който е финалист за КНК (1983) и носител на купата на Испания (1982). Водил е още отборите на Бока Хуниорс (шампион през 1970), Ривър Плейт, Спортинг, Райо Валекано, Кастельон.