Цар бомба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цар бомба (руски: Царь-бомба) е неофициалното име на водородна бомба, най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Името ѝ е дадено по аналогия с Цар топ и Цар камбана.

Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 km над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г. Мощността й се равнява на 50 мегатонов тротилов еквивалент или близо 2500 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти.Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километра от полигона прекъснала за час.

[редактиране] Разработка

Първоначалния вариант на бомбата е бил с мощност 40 килотона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро (ОКБ-156), като много тежка. Ядрените инженери конструктори обещали да намалят мощността на 20 килотона, а авиоконструкторите предложили съотстветстващ вариант на бомбардировач-Ту-95и Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име "Ваня" или "Иван", а избрания в качеството си на носител самолет бил Ту-95.

Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев,който назначил като ръководител на проекта своя заместник А.В.Надашкевич.Проведените анализи и изчисления,показали,че окачването на такъв голям товар ще изисква изменеия в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск.

В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на "Ваня", както и компонентия чертеж на неговото поставяне. Kакто се и предполагало теглото на бомбата заемало 15%от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачи тип БД7-95-242 (БД-242)били близки до конструкция до БД-206, но значително по здрави.Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип ДЕР 5-6 с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно решили и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едноврменното отключване на трите ключалки,както се е изисквало от изискванията за безопасност. На 17 март 1956 излязло постановление на Съветското министерство,съгласно което ОКБ-156 е длъжно да пристъпи към преоборудване на Ту-95,като носител на адрена бомба с голяма мощност. Работата се извършвала в Жуковск от май до септември, когато Ту-95В бил приет от поръчителите и предаден за летателни изпитания. Изпитанията се водили от полковник Куликов и включвали пуск на макет на бомбата.Изпитанията минали без забележка.

[редактиране] Изпитания

Носителят на ядрената бомба бил готов,но неговото реално тестване е отложено. На Хрушчов е предстояло пътуване в САЩ,а и в студената война настъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал където вече не се водел, като бойна машина. През 1961 година станало ново изостряне на отношенията и нов тласък на студената война. На бомбардировача сменили електроавтоматичната система за пуск, снели стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказала доста по голяма от макета. Теглото на бомбата било 24 тона, а на парашута 800 кг.Преоборудваният самолет бил преместен на летище до селището Ваенг. Скоро бомбардировачът, който бил покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.

Първоначално е била планирана експлозия с мощност от около 100 мегатона, но по заповед на Никита Хрушчов малко преди теста тя е била намалена до 50 мегатона.