Тиран

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тираните са хора, които притежават абсолютна (неограничена) власт. Думата идва от гръцкото τυραννος ('тюраннос').

Според първоначалното значение на гръцки, тираните били онези, които сваляли установената власт на някой град-държава, обикновено след получаване на обществена подкрепа, за да се превърнат в диктатори.

Разцветът на тираните бил в началото на 6 век пр.н.е. По това време мнозина управлявляващи били детронирани. По това време Персия осъществила първите нападения срещу Гърция, тъй като много тирани потърсили помощта на персите за решаване на проблемите с онези, които искали да ги премахнат.

Тираните обикновено се възкачвали на престола след народен преврат. Те често били популярни сред народа, или поне в началото на управлението си. Например Пизистрат бил запомнен заради една случка (разказана от Аристотел, но вероятно измислица), в която той освободил един селянин от данъци поради особеното безплодие на неговата земя. Синовете на Пизистрат, Хипи и Хипарх, от друга страна, били свалени от власт, а Хипарх — убит.

Впоследствие древните гърци, както и жителите на Римската република, станали доста по-предпазливи спрямо всеки, който се опитвал да осъществи всенароден преврат.

Днес думата тиран се използва в смисъл на жесток гонител, който потъпквал благополучието на своя народ, тъй като някои тирани наистина притежавали тези черти. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Пол Пот, Саддам Хюсеин, Робърт Мугабе и Ким Йонг Ил са примери за доскорошни и бивши тирани. Тираните са жестоки владетели, които са изгубили правото да управляват.