Саурон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки, категория. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Саурон (МФА: /'sɑʊɻɒn/, от куенийски — „ненавистния“) е герой на Дж.Р.Р.Толкин от романа „Властелинът на пръстените“ и книгата „Силмарилион“; айнур, един от маярите, първоначално служител на Ауле, а по-късно на Мелкор и авторитарен владетел на страната Мордор в Средната земя. Известен още като Гортаур, Анатар, Властелинът на пръстените.

Той бил маяр , най-великият от слугите на Черния Валар Мелкор/Моргот, чиито имена знаем. Елфите го наричали Гортаур (приб. ужасен, отвратителен) и "Саурон", което означава "омразен, ненавистен". Наричал се също Аннатар /Властелин на даровете/, Артано /царствен, благороден ковач/, Аулендил /във връзка с службата му при Ауле/, Некроманта и др.

Той бил маяр на Великия Ковач Ауле и запазил придобитите знания и умения до края на съществуването си. Не е известно, защо и кога е преминал на страната на Черния Валар Мелкор /същия по-късно Моргот/, но най-вероятно е назначен за комендант на крепостта Ангбанд още от създаването й.

По време на присъствието на Моргот в Ангбанд бил на негово пряко подчинение, а при отсъствието му го замествал, ръководейки крепостта и военните операции.

Превзел крепостта Минас Тирит и се заел с управлението й. По това време придобил известност като всяващ ужас магьосник, повелител на сенките, призраците и господар на Назгулите. Не е известно дали Саурон е взел участие във Войната на гнева, когато Валарите окончателно разбиват армиите на Моргот. След войната Саурон се явил в прекрасен облик пред Еонве и се отрекъл от злите си дела /може би искрено/, но Еонве му наредил да се върне в Аман, което Саурон не пожелал да направи и останал в Средната земя.

Около 500 г. от втората епоха той се спрял в Мордор и започнал изграждането на кулата Барад-дур /Лугбурз на Черната реч/, а през 1200 г. в същия прекрасен вид и под името Аннатар се опитал да се договори с Елдарите. Но Гил-Галад и Елронд отказват да говорят с него. По-друг начин реагира владетелят на Ерегион Келебримбор, който го кани в земите си и Саурон остава няколко столетия.

През това време Саурон предава на елфите от своите познания за ковашкото изкуство, но едновременно с това разбира всички техни тайни. Примерно през 1500 г. започва изковаването на Пръстените, Саурон напуска Ерегион и се връща в Барад-дур. Там изковава тайно Единственият пръстен, докато Келебримбор също в тайна прави трите Елфически пръстена. По някакъв начин и двете страни разбират за тайните на другия, което води до война между Елфите и Саурон, в резултат на която Келебримбор е убит, а Саурон бяга победен с помощта на хората от Нуменор, дошли на помощ на елфите.

Явно след 1800г. Саурон започва да раздава пръстените и да разпространява своето влияние на изток. Около 2251г. за пръв път се появява Назгул. Влиянието на Саурон расте.

През 3261 Ар-Фаразон, крал на Нуменор, обявява война на Саурон. Саурон доброволно капитулира и отива в плен на острова. Той бил тъй прекрасен и мъдър, че скоро спечелил доверието на краля и съветвайки го, реално управлявал острова. Бялото дърво било отсечено, а на най-високия хълм построили огромен храм на Мелкор, където извършвали кървави жертвоприношения. Саурон ловко манипулира и умело насъсква нуменорците срещу елфи и Валари и накрая по негов съвет Ар-Фаразон тръгва с цяла флотилия към Валинор. Като наказание за тази дързост корабите както и целият остров Нуменор бил потопен в океана /3319г./

При потъването на Нуменор Саурон отново загубил материалното си тяло, но се завърнал като дух в Мордор през 3320 г. Скоро той отново събрал сила и нападнал Гондор. Срещу него се събира Последният съюз на Елфите и Хората, който му нанася тежко поражение и обсажда Барад-дур.

Обсадата е доста продължителна и Саурон решава лично да се включи в битката като призовава водачите на Последния съюз на дуел. Той слиза от кулата и убива Гил-Галад и Елендил, но Исилдур случайно успява да отреже пръста, на който Саурон носи Единственият пръстен, което води до поредното му дематериализиране. {{Биография инфо|

Отново Саурон се появява приблизително през 1050 от Третата епоха. През 2060г. неговата мощ става осезаема в Дол Гудур.

Около 2480г. Саурон започва да населява Мория с орки и тролове. През 2850г. Гандалф окончателно се убеждава, че Саурон е Некроманта, магьосникът от Дол Гудур. През 2885г. верните на Саурон източни народи започват да атакуват Гондор.

През 2941 Белия съвет напада на Дол Гудур и Саурон имитирайки отстъпление тайно се връща в Мордор. В 2951 г. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Около 3000г. Саурон частично подчинява Саруман. Някъде между 3009 и 3017 г. Саурон разбира от Ам-Гъл, че пръстенът му е при хобитите от рода Бегинс/Торбинс.

По-нататъшните събития са подробно описани във Властелина на пръстените. През 3019 г. Единствения пръстен е унищожен а Саурон дематериализиран. Според думите на Гандалф - завинаги.

Источници: Арда на Куличках Silmarillion, Valaquenta, Chapters 17,19, Akallabeth, Of the Rings of Power and the Third Age, Index Lord of the Ring, Book Two 2, Book Four 3, Book Five Chapter 9, Appendix B Unfinished Tales, Part Two IV, Part Two II The Lost Road, Part Two VI Morgoth's Ring, Annals of Aman, Myths Transformed X The War of the Jewels, Part Three V Sauron Defeated, 3 (vi), Inde