Ричард Франсис Бъртън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ричард Франсис Бъртън британски пътешественик, изследовател, преводач |
|
| Роден: | 19 март 1821 Баръм Хаус, Хъртфордшър, Англия |
|---|---|
| Починал: | 19 октомври 1890 Лондон |
Ричард Франсис Бъртън (на английски Richard Francis Burton) (19 март 1821 - 19 октомври 1890), е британски консул, пътешественик и изследовател, преводач и ориенталист, роден в Баръм Хаус, Хъртфордшър, Англия.
Той пътува сам и дегизиран до Мека, превежда Хиляда и една нощ и Кама Сутра, пътешества с Джон Хенинг Спик, за да открият големите езера на Африка и изворите на Нил, посещава с Браям Янг Солт Лейк Сити, пътешества на шир и длъж и пише много. По-късно е на служба като английски консул в Триест, Дамаск и Фернандо По (днес о-в Биоко, Екваториална Гвинея).
Съдържание |
[редактиране] Ранни години и образование
По време на детството си Бъртън е често сред цигани и мнозина смятат, че неговия буен, емоционален и скитнически характер е отражение на това ранно общуване. Той е обичан много от циганиите, които го смятат за един от тях. По-късно, все още момче, той често пътува до Франция и Италия, като научава много за езиците и хората и малко за дисциплината.
Постъпва в Тринити колидж, Оксфорд през октомври 1842, но се оказва негоден за живота в Оксфорд, откъдето бива изгонен заради това че призовавал на дуел свой състудент, който му се бил присмял на войнишките мустаци. Постъпва в армията на Британската източноиндийска компания не за да бъде войник, а за да изследва живота и езиците на Ориента. Започва да учи арабски самостоятелно още в Оксфорд и формално учи хиндустани в Лондон. Щом се озовава в Индия под командването на Чарлз Джеймз Нейпиър, той удивително бързо овладява гуджарати, марати и хиндустани, както и фарси и арабски. Смята се, че е говорел 29 европейски, азиатски и африкански езици и множество диалекти, което го прави хиперполиглот.
[редактиране] Първи изследователски пътешествия и пътуване до Мека
Той бива назначен в изследователска експедиция в Синдх, което му дава възможност да се смесва с хората, като често по пазарите минава за местен и успява да заблуди дори своя учител по местния език, както и своя полковник и сътрапезниците си. Неговите странствания из Синдх са като подготовка за неговото пътуване до Мека, а неговите седем години в Индия поставят основите на неговото несравнимо познаване на живота и нравите на Изтока, особено сред по-низшите класи. Неговите проучвания на индийската проституция, както мъжка, така и женска, са шокиращи за неговите сънародници.
Неговото пътуване до Мека през 1853 го прави известен. Той го планира още докато се смесва с мюсюлманите в Синдх и усилено се подготвя за изпитанието чрез изучаване и практика (включително се обрязва, така че значително да намали риска да бъде разкрит). Без съмнение, първият мотив за него е любовта към приключенията, която е неговата най-силна страст, това е страстта на изследователя, така че пътуването на Бъртън бива одобрено от Кралското географско дружество. Макар че той възнамерява да запълни една празнина на картата, в района се води война и неговото пътуване не стига по-далеч от Медина и Мека.
Геройството да придружаваш мюсюлманските хаджии (поклонници) до свещените градове обаче не е толкова опасно, колкото се предполага. Неколцина европейци са го осъществявали преди и след Бъртън. Независимо от това, той го прави с голямо умение. Той е първият англичанин, направил такова пътуване. Той се дегизира като пущун, за да не прави впечатление с някои особености на изговора си, но трябва да покаже и познаване на сложния ислямски ритуал и на тънкостите от източните маниери и етикет. И когато среща затруднения, показва присъствие на духа и хладнокръвие. Той се представя за кадири суфи. На практика обаче пътуването му е по-малко забележително, отколкото книгата, в която то е описано, Поклонение в Ал-Медина и Мека (1855).
Както се казва в Encyclopædia Britannica от 1911 г.:
- „Неговите живи описания, изразителен стил и дълбоко личният ‘отпечатък’ я открояват сред книгите от този ранг; неговото вникване в семитския начин на мислене и неговата картина на арабските маниери, й придават стойност на исторически документ; неговият лек хумор, остра наблюдателност и дръзка неуравновесеност при изказване на мнения със странен, необичаен, но убедителен език, я прави рядкост в литературата”.
[редактиране] Изследователско пътешествие в Сомалия
Следващото пътешествие на Бъртън било за изследване на вътрешността на Сомалия, тъй като британските власти искат да защитят търговските пътища през Червено море. Съпровожда го капитан Джон Хенинг Спик и още двама млади офицери, но Бъртън осъществява най-трудната част от пътешествието сам – пътуването до Харар, тогавашната столица на Сомалия, в която дотогава не е влизал нито един европеец. Бъртън изчезва в пустинята и за него не чуват нищо цели четири месеца. Когато той се появява отново, се оказва, че не само е бил в Харар, но и че е разговарял с краля, престоял десет дена там, изложен на смъртна опасност, и че яздил по обратния път през пустинята почти без вода и храна, през цялото време следван по петите от сомалийски копиеносци.
Опитът му не го разубеждава и той поема на път отново, но неговата група влиза в схватка с племената, в която един от младите му офицери загива. Джон Спик е ранен на единайсет места, а на Бъртън се забива копие между челюстите. Неговата книга Първи стъпки в Източна Африка (1856), описваща тези приключения, се смята за една от най-вълнуващите му или една най-характерните му книги, пълна с познания, наблюдения и хумор.
Той се връща в армията, но не участва в сражения през Кримската война, служи в щаба на корпуса на башибозука, местни бойци под британско командване в Дарданелите.
[редактиране] Изворите на Нил
През 1856 Бъртън се връща в Африка, изпратен от Външното министерство, под покровителството на Кралското географско дружество, за да потърси неизвестните дотогава извори на река Нил. Отново го съпровожда Спик и заедно те изследват района на езерата на екваториална Африка. Откриват езерото Танганийка през февруари 1858. Бъртън се разболява и Спик продължава изследванията по маршрутите, посочени от Бъртън, като накрая открива голямото езеро Виктория. Твърденията на Спик, че е открил отделно езерото Виктория, водят до остър спор, но откритията на езера под ръководството на Бъртън довеждат до следващи изследователски експедиции на Спик и Джеймс Огъстъс Грант, на сър Семюел Бейкър и на Дейвид Ливингстън и Хенри Мортън Стенли.
Както се казва в изданието на Encyclopædia Britannica от 1911 година, отчетите на Бъртън до Кралското географско дружество и книгата му Езерните региони на екваториална Африка (1860), са „същински предци на многобройната литература за 'най-тъмната Африка'” и заедно със следващите изследователски пътешествия в Източна Африка довеждат пряко до британското колониално господство върху по-голямата част от континента.
[редактиране] Дипломатическа служба и научна дейност
През 1861 г. той официално постъпва на дипломатическа служба като консул във Фернандо По, днес о-в Биоко, Екваториална Гвинея. По-късно служи в Сантус, Бразилия, Дамаск и Триест. Написва книги за всички тези места. Службата му в Дамаск ражда неговата Неизследвана Сирия (1872) и изглежда идеален пост за него, но поради свадливия му характер довежда до неговото преместване в Триест.
Множеството негови книги от този период са пълни с факти и язвителни забележки по адрес на неговите противници, но не успяват да станат много популярни. Както се казва в Encyclopædia Britannica, „Бъртън няма чара на стила или въображението, който прави безсмъртен даден пътепис”.
През 1863 Бъртън става съосновател на Лондонското антропологично дружество с д-р Джеймс Хънт. По думите на самия Бъртън, главната цел на дружеството (чрез публикуване на списанието Anthropologia) е „да снабди пътешествениците с орган, който да спаси техните наблюдения от външната тъмнина на ръкописа, и да отпечатва любопитна информация от тях по социални и сексуални въпроси”.
На 5 февруари 1886 кралица Виктория му връчва ордена на св. Майкъл и св. Джордж.
Най-прославен от неговите трудове е преводът на Хиляда и една нощ, публикуван на английски именно под това заглавие (The Thousand Nights and a Night) в 16 тома, (1885-1888). Като паметник на неговите енциклопедични знания за живота на източните страни, този превод е най-голямото му постижение. Неговата научна дейност и превод биват критикувани, но работата разкрива дълбоки познания на речника и обичаите на мюсюлманите: не само на тяхната философия, но и на техния таен сексуален живот, не само на класическия арабски език, но и на народния жаргон. „Антропологичните бележки” на Бъртън – както по-ранните в Индия, така и в „Хиляда и една нощ”, по времето, когато са публикувани са сметнати за порнографски. Неговият превод на Благоуханната градина бива изгорен от вдовицата му, Изабел Аръндел Гордън, защото сметнала, че ще навреди на репутацията му.
Други забележителни трудове са Викрам и вампира, индуски приказки (1870) и неговата незавършена история на фехтовалното майсторство, Книга за сабята (1884). Превежда също Лузиадите, португалски национален епос от Луиш ди Камоиш, през 1880, а на следващата година написва увлекателна биография на този поет и авантюрист. Книгата му Евреинът, циганинът и ислямът (достъпна в Интернет на антисемитски сайт), е публикувана през 1898, съдържа множество антисемитски митове.
Почива на 69-годишна възраст.
Неговата вдовица написва биография на своя съпруг, която е документ за неговия всеотдаен живот. Тя му издига и още един паметник – грандиозна арабска шатра от камък и мрамор на негови гроб в Мортлейк, югозападен Лондон.
[редактиране] Цитати
- „Той, както добре е казано, е роден в епохата на кралица Елизабет I, но извън времето си; по времето на Франсис Дрейк най-големите му грешки щяха да бъдат в негова полза”. Encyclopædia Britannica, 11-то издание.
- „Преди да навърши средна възраст, той компресира в своя живот повече учение, повече лишения и повече успешни начинания и приключения, които биха били достатъчни да изпълнят съществуванието на пет- шест обикновени мъже”. Лорд Дарби, парламентарист от 19 век.
Бъртън е един от главните герои на романите от поредицата „Речен свят” от Филип Хосе Фармър.
[редактиране] Съчинения на Ричард Франсис Бъртън
Бъртън е изключително плодовит писател. По-долу следва кратък списък на неговите книги:
- Синд или нещастната долина (Scinde or the Unhappy Valley) (1851)
- Синд и расите, които населяват долината на Инд (Sindh and the Races That Inhabit the Valley of the Indux) (1851)
- Гоа и сините планини (Goa and the Blue Mountains) (1851)
- Медина и Мека (Al-Medina and Meccah) (1855)
- Първи стъпки в Източна Африка (First Footsteps in East Africa) (1856)
- Лов със соколо в долината на Инд (Falconry in the Valley of the Indus) (1857)
- Езерните региони на екваториална Африка (Lake Regions of Equatorial Africa) (1860)
- Градът на светците (The City of the Saints) (1861)
- Странствания из Западна Африка (Wanderings in West Africa) (1863)
- Абеокута и Камерун (Abeokuta and the Cameroons) (1863)
- Мисия при Гелеле, крал на Дахомей (A Mission to Gelele, King of Dahomé) (1864)
- Мъдрост от Западна Африка (Wit and Wisdom From West Africa) (1865)
- Планините на Бразилия (The Highlands of Brazil) (1869)
- Писма от бойните полета на Парагвай (Letters From the Battlefields of Paraguay) (1870)
- Неизследвана Сирия (Unexplored Syria) (1872)
- Занзибар (Zanzibar) (1872)
- Ultima Thule (1872)
- Етруска Болония (Etruscan Bologna) (1876)
- Синдбар (Sindbar) (1877)
- Земята на Мидиан (The Land of Midian) (1879)
- На Златния бряг за злато (To the Gold Coast for Gold) (1883)
- Хиляда и една нощ (The Thousand Nights and a Night) (1885-1888)
[редактиране] Външни препратки
- Сър Ричард Ф. Бъртън в Интернет
- Онлайн издания на творбите на Бъртън
- Сър Ричард Франсис Бъртън и генерал Чалз Гордън Китаеца
Образът на Ричард Франсис Бъртън е използван широко в поредицата исторически романи за Флешмън на Джордж МакДоналд Фрейзиър
