Рио де Жанейро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рио де Жанейро от хълма Корковаду

Рио де Жанейро (на португалски Rio de Janeiro, което означава януарска река) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Рио де Жанейро. Населението на града е около 6 150 000 души (2004), а на градската агломерация — около 10-13 милиона души. Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сау Паулу и служи за столица на страната от 1764 до 1960, когато столицата е преместена в Бразилия. През 1808-1821, градът е столица на Португалската империя.

На хълма Корковаду се намира прочутата статуя на Исус Христос, наречена Христос Спасителя. Рио де Жанейро е известен и с карнавала, който се провежда там всяка година.

Местните жители наричат себе си кариока ('carioca'). На местния диалект тупи-гуарани cari означава 'бели хора', а oca — дом, т.е. „домът на белите хора“.

[редактиране] История

Заливът Гуанабара, където днес се намира Рио, е открит от португалеца Гашпар де Лемош на 1 януари 1502. Той го нарича „Рио“ (на португалски река), тъй като според него това е речно устие, а не залив.

Рио дe Жанейро е основан на 1 март 1565 от португалеца Ещасио де Са близо до хълма Захарна буца, за да служи като крепост и да защитава земята от нашественици след изгонването на френските заселници.

Пълното име на града е Сао Себастиао до Рио де Жанейро в знак на почит към португалския крал Себастиан I. През 1567 селището е преместено в Моро де Кащело, населението наброява 3000 души, повече от които са местни. Развива се риболовът и най-вече ловът на китове, както и производството на захарни продукти. Създадени са големи плантациии за захарна тръстика.

В края на 17 век златната треска в Минаш Жерайш, намиращ се на северозапад от Рио де Жанейро, дава тласък на развитието на града. Има приток на имигранти от Португалия, които превръщат града в най-важното пристанище в колонията. От своя страна това привлича мнозина френски пирати и контрабандисти, които нападат града през 1710 и 1711, но в крайна сметка са изгонени. След това се наблюдава демографски взрив и това е причината инфраструктурата постоянно да се развива. Най-известният акведукт в Рио, Аркош да Лапа, е открит през 1793. Конструкцията е толкова здрава, че днес се използва като трамвайна линия, свързваща квартал Санта Тереза с центъра на града. През 1764 Рио де Жанейро става столица на Бразилия.

Пристигането на португалското кралско семейство през 1808 превръща Рио във временна столица на Португалия, а населението на града скача на 70 000 души. По това време градът започва да се разделя на бедни и богати квартали. По-заможните семейства се заселват в района между океана и хълмовете, днес известен като Зона Сул, а по-бедните отиват в Зона Норте, зад хълмовете. По това време са построени и Ботаническата градина, Каза Франка-Бразил, Кралската библиотека и митницата. Ботаническата градина (Jardim botanico) представя цялото богатство на бразилската флора на внушителна площ. Особено впечатляваща е алеята на гигантските палми.

През 1815 Рио де Жанейро официално е обявен за столица на Бразилия. През 1821 кралското семейство се завръща в Португалия, оставяйки управлението на колонията на принц дом Педро I. През 1822 дом Педро I обявява независимостта на Португалия от Бразилия след като не изпълнява заповедта да се върне в Португалия. Така той става император на Португалия, а Паласо Империал в Петрополис - негов дворец. Днес дворецът в Петрополис е превърнат в музей, организиран по най-добрите стандарти на съвременното музейно дело.

Първият конгрес в Бразилия се провежда в Рио през 1823 на мястото, където днес се намира двореца Тирадентеш. През 1831 дом Педро I абдикира, а синът му дом Педро II не е признат за управляващ император до 1840. По времето на Педро II Рио де Жанейро претърпява значителни подобрения. Между 1854 и 1862 градът се сдобива с газово осветление, водоснабдителни и канализационни услуги и с трансатлантическа телефонна линия и телефонни мрежи. Развива се и транспортът; появяват се първите трамваи, влакове и фериботи. Трамвайната линия свързваща центъра на Рио и квартала на художниците - Санта Тереза е незабравима туристическа атракция. През 1884 е открита жп линията, която отива до хълма Корковаду, а през 1892 е открит тунелът между Ботафого и Копакабана, който способства за миграцията на по-заможните семейства към брега. С отмяната на робството през 1888 и с отслабването на властта на монарха от 1889 се увеличава промишленото производство, а земеделието спада.

В началото на 20 век са направени много подобрения в центъра на града; открити са авенютата Рио Бранко и Бейра-Мар и са построени Общинският театър, Художественото училище и Народната библиотека, която е на четвърто място в света по богатство на архивните си фондове (донесени в Бразилия при бягството на португалския крал от нашествието на Наполеон в Португалия). През 30-те и 40-те населението край брега нараства като заема областта около Ипанема и Леблон, а небостъргачите започват да стават все по-често явление в жилищните квартали и в центъра на града.

През 1966 столицата е преместена в град Бразилия, въпреки че Рио продължава да бъде културната столица на Бразилия и административен център на щата Гуанабара. През 60-те и 70-те пейзажът в Рио значително се променя, като е създаден паркът Атеро до Фламенго; изкопани са тунели, свързващи южната със северната част; изградени са мостът Рио-Нитерой и метрото.

През 1975 щатът Гуанабара е заменен с щата Рио де Жанейро, а едноименният град става негов административен център.

[редактиране] Личности

Алберто Кавалканти, режисьор (1897-1982)
Паулу Коелю, писател (р. 1947)
Жоао Хавеланж, спортен състезател и функционер (р. 1916)
Бернардо Гимараес Роза - писател, провъзгласен от бразилските литератулни критици за бразилския автор на ХХ век. Работил като дипломат във Франция и други европейски столици. Автор на разкази и романи. Разказът "Третият бряг на реката" (A terceira mergem do rio) и романът "Голямата пустош : пътеки" (O grande sertao: veredas) са сред най-известните му произведения, превеждани и издавани по света. Сравняват Гимараес Роза с Марсел Пруст, но също и с Булгаков и неговия роман "Майсторът и Маргарита". В "Голямата пустош : пътеки" (във Франция романът е преведен под заглавието - "Deoderim", по името на главния персонаж) се поставят сходни проблеми и теми както и в романа на Булгаков - съществува ли Дявола и какви са границите на любовта. Романът не е преведен на български. Филмиран е в Бразилия. Разказът "Третият бряг на реката" е преведен в два български сборника. В Португалия е драматизиран за сцена от театър O BANDO, реж. Жуау Бритес.