Рембранд ван Рейн
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Рембранд ван Рейн холандски художник |
|
 |
|
| Роден: | 15 юли 1606 Лайден, Холандия |
|---|---|
| Починал: | 4 октомври 1669 Амстердам, Холандия |
Рембранд Харменсзон ван Рейн (Rembrandt Harmenszoon van Rijn) е считан за един от най-великите художници в Европейското изкуство. Освен художник, той е бил и гравьор. Рембранд твори през 17 век - период, който е известен като Холандския златен век. Тогава холандската култура, наука, търговски отношения и политическо влияние достигат своя апогей.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Рембранд е роден в голямо семейство. Според различни източници децата са били между 7 и 10. Баща му Хармен Геритсзон ван Рейн бил мелничар, а майка му Нелтген — дъщеря на хлебар. Като дете посещавал Латинско училище. По-късно, през 1620г. родителите му го записали в прочутия Лайденски университет. Наклонностите и дарбата му го насочват още същата година към прочутия в Лайден Якоб Исаксзон Сваненбург, при когото отива да се учи. През 1623 г. Рембранд за кратко време е ученик на Питeр Питерс Ластман от Амстердам. Двамата майстори са изградили основата на неговото професионално умение. Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека.
През 1631 г. се преселва в Амстердам. В този международен търговски град се стичат хора и богатства от всички краища на света. Особено силно го привличали евреите, живущи в Амстердам. Сред тях той избира модели за библейските си картини. През 1634 г. се жени за Саския ван Ойленбург, племенница на виден търговец на художествени произведения. Женитбата с нея поставя Рембранд в завидно социално положение, което му дава възможност да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Славата му растяла непрекъснато. Многобройни ученици се учат при него. Годините на семейно щастие със Саския дали силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1642 г., една година след раждането на сина им Титус, Саския умира. Художникът се изолира от света и живее само с творчеството си. През 1649 г. Рембранд заживява с Хендрике Стофелс — обикновено момиче от народа. След смъртта на Саския той изпада във финансови затруднения. Роднините на Саския засилват нападките си срещу него. Той продава къщата, а ценните колекции се обявяват на търг. Повечето от приятелите и почитателите му го забравят. Получава вече малко поръчки и живее съвсем уединено. През 1661 г. умира Хендрике, а седем години по-късно и синът му Титус. Рембранд и Корнелия, дъщеря му от Хендрике, остават съвсем самотни и в материална нужда.
Рембранд умира през 1669 г. и е скромно погребан във Вестеркерк.
[редактиране] Творчество
Рембранд оставя след себе си повече от 600 картини, около 350 гравюри и над 2000 рисунки. Това творчество говори не само за невероятното му трудолюбие, но преди всичко за дълбоката човечност на твореца, което се наблюдава през всичките му творчески периоди. Ранната си слава той дължи на портретната си живопис. Този вид изкуство за холандските живописци по онова време е бил най-сигурния начина за препитание. Той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Той се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот.
Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс (1658 г.), портретът на актьора Николас Брунинг (1653 г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд (1654 г.) Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Свалянето на кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през 1632 г. за нидерландския наместник. Докато Рубенс рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, холандецът Рембранд рисува на малко пространство самото действие на свалянето от кръстта. Яркият светлинен лъч, който изтръгва от околната тъмнина е характерен, защото по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да предаде драматизъм. На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове“ — 1632 г.) Както борбата за изобразявнето на човека минава през цялото му творчество, така и разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Както в картините, така и в гравюрите той е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славели възторжено и плащали високи цени за творбите му, постепенно обаче те започнали все по-малко да разбират изкуството му. Класицизмът, времето когато се съживява античността със стремежа й към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на Гьоте, ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство.
[редактиране] Периоди, теми и стилове в живота
По време на тежките за Рембранд години 1625-1631 (страдалчески период) влиянието на Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) било наистина огромно в творбите на ван Рейн. Картините му били доста по-малки, но доста детайлни (например носии или бижута). Темите били предимно религиозни и алегорични.
В своят най-ранен творчески период 1632-1636, Рембранд използвал големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. Рембранд създал много портрети през тези години. Другите творби съдържали библейски и митологични сцени.
В края на 30те години на 17 век Рембранд нарисувал много пейзажи и различни природни офорти. В този период, неговите пейзажи изобразявали страдание в природата, представяйки дървета, съборени от буря, или зловещи небеса с тъмни облаци.
Продължавайки през 1640, неговите творби станали по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието било заменено от силни душевни емоции. Библейските сцени вече водили началото си от Новият Завет вместо от Стария Завет, както е било преди. Картините му станали малки отново. Изключение е само огромният шедьовър „Нощна стража“, най-голямата картина от всичките, която била материална и енергична, както и предишните му картини. Пейзажите били по-често офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата била причина за много холандски селски сцени.
През 50те години на 17 век стилът на Рембранд се променил отново. Картините станали внушителни по размери. Цветовата гама била разширена, замахът с четката – по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечил от своите ранни творби и навлязлата мода, която все повече наклонила към фините, детайлни картини. През годините, библейските теми били все още често изобразявани, но темата преминала от драматични групови сцени към лични портретоподобни картини.
През последните години от своя живот Рембранд нарисувал някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.
[редактиране] Музеи на Рембранд
В Холандия най-забележителната колекция от творби на Рембранд е в амстердамския „Райксмузеум“ (Rijksmuseum), включваща шедьовъра „Нощна Стража“ и „Еврейска годеница“.
Много от неговите автопортрети се съхраняват в хагската „Маурицхаус“ (Mauritshuis). В дома му, къщата-музей на Рембранд в Амстердам, се съхраняват много гравюри.
Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в Берлин, Санкт Петербург, Ню Йорк Сити, Вашингтон , Лувърът в Париж и Националната галерия в Лондон.
[редактиране] Известни произведения
- 1629 Художник в ателието си (An Artist in His Studio, The Museum of Fine Arts, Boston)
- 1630 Възнесението на Лазар (The Raising of Lazarus, Los Angeles County Museum of Art, Los Angeles)
- 1630-1635 Турчин (A Turk, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1631 Портрет на Николайъс Рутс (Portrait of Nicolaes Rut, Frick Collection, New York)
- 1632 Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп (Anatomy Lesson of Dr.Nicolaes Tulp, Mauritshuis, The Hague)
- 1632 Портрет на ориенталски мъж (Portrait of a Noble (Oriental) Man, The Metropolitan Museum of Art, New York)
- 1633 Христос в буря при езерото Галилей (Christ in the Storm on the Lake of Galilee, Isabella Stewart Gardner Museum, Boston)
- 1635 Белшазар Фест (Belshazzar's Feast, National Gallery, London)
- 1636 Слепотата на Самсон (The Blinding of Samson, Städelsches Kunstinstitut, Frankfurt am Main, Germany)
- 1636 Даная (Danaë, State Hermitage Museum, St. Petersburg)
- 1642 Гилдията на стрелците на капитан Франс Банинг по-позната като “Нощна Стража” (The Militia Company of Captain Frans Banning Cocq better known as the Night Watch, Rijksmuseum, Amsterdam)
- 1643 Христос изцерява болния също позната като “Картина за стотици гулдени” (Christ Healing the Sick also known as The Hundred Guilders Print, Victoria and Albert Museum, London) гравюра, прекръстена заради огромната сума пари (по онова време) дадени за нея
- 1647 Възрастна жена с книга (An Old Lady with a Book, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1650 Философът (The Philosopher, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1650 Мелницата (The Mill, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1653 Жертвопринушение на Исак (Sacrifice of Isaac, State Hermitage Museum, St. Petersburg)
- 1653 Аристотел с гълъб (Aristotle with a Bust of Homer, Metropolitan Museum of Art, New York)
- 1654 Батсеба в банята й (Bathsheba at Her Bath,Louvre, Paris) (Предполага се че Хендрикий е позирал за картината)
- 1655 Йосиф, обвинен от жената на Потифар (Joseph Accused by Potiphar's Wife, National Gallery of Art, Washington D.C.)
- 1656 Жена, държаща розово (A Woman Holding a Pink, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1657 Апостол Павел (The Apostle Paul, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1658 Автопортрет (Selfportrait, Frick Collection, New York)
- 1658 Филемон и Бауцис (Philemon and Baucis, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1659 Йехова, борещ се с ангела (Jacob Wrestling with the Angel)
- 1659 Автопортрет (Selfportrait, Metropolitan Museum of Art, New York)
- 1660 Автопортрет (Selfportrait, Metropolitan Museum of Art, New York)
- 1660 Портрет на джентълмен с голяма шапка и ръкавици (Portrait of a Gentleman with a Tall Hat and Gloves, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1660 Портрет на дама с ветрило от щраусови пера (Portrait of a Lady with an Ostrich-Feather Fan, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1661 Заговорът на Юлий Сивилис (Conspiracy of Julius Civilis, National Museum, Stockholm) (Юлий Сивилис е водил холандското въстание срещу римляните) (по-голямата част от картината е изрязана, само централната част е останала)
- 1662 Членовете от гилдията на Драпер (Syndics of the Drapers' Guild (Dutch De Staalmeesters), Rijksmuseum, Amsterdam)
- 1662 Портрет на мъж с голяма шапка (Portrait of a Man in a Tall Hat, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1662-1663 Младеж, седнал до маса (A Young Man Seated at a Table, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1664 Лукреция (Lucretia, The National Gallery of Art, Washington, DC)
- 1664 Еврейска годеница (The Jewish Bride, Rijksmuseum, Amsterdam)
- 1666 Лукреция (Lucretia, The Minneapolis Institute of Arts, Minneapolis)
- 1669 Завръщането на блудния син (Return of the Prodigal Son, State Hermitage Museum, St. Petersburg)
