ПФК Славия (София)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Име на отбор | ПФК Славия (София) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Прозвище | белите | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Основан | 10 април 1913 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Стадион | „Славия“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Капацитет | 32 000 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Президент | Венцислав Стефанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Старши треньор | Ратко Достанич | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Първенство | "А" ФГ | ||||||||||||||||||||||||||||||||
2006-07 | |||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Славия е български професионален футболен клуб от град София, създаден на 10 април 1913 година. Играе на стадион „Овча Купел“, който разполага с 32 000 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякор - "белите".
[редактиране] История
На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - „Ботев“ (създаден през 1909 г.) и „Развитие“ (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб „Славия“. Момчетата от „Ботев“ били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение.
Славия е преименувана много пъти през своята история: Славия 45 (след обединение на Славия, България (1915 г.) и Бежанец (1924 г.) - 1945/46 г.), „Строител“ (1949-51), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София). Новият клуб приема актива на "белите", но на мястото на влелия се Локомотив (София) не влиза друг тим и първенството (1968/69) завършва с 15 отбора, а на съперниците на "железничарите" през пролетния полусезон се присъждат служебни победи 3:0. След отделянето на Локомотив през 1971 г. актива на „ЖСК Славия“ се прибавя към този на Славия. През 1950 г. Славия (тогава вицешампион) е разделена на Строител, който остава в А група и Ударник, който е изпратен в Б група. По-късно двата отбора се обединяват, Славия наследява актива на Строител от 1951 г. Ударник завъшва на първо място в Б група и се класира за А група. Това разделение оказва негативно влияние върху отбора и през 1952 г. Славия завършва едва на 8 място в А група.
[редактиране] Химн на клуба
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 година.
Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.
[редактиране] Факти
- 11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – със ФК Савата \ФК 13 (1:0 ). Голмайстор е Борис Шаранков.
- 15 април 1915 г. — Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
- 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
- 1924 г. – Славия става първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от „Рапид“ (Виена), който ръководи отбора в продължение на един сезон.
- 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
- 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първия български международен съдия по футбол.
- 12 март 1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев - председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
- 4 юни 1996 г. — След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели шампионската титла на България.
- 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален футболен клуб "Славия“ АД - София.
[редактиране] Настоящ състав
- 1. Армен Амбарцумян
- 2. Владимир Иванов
- 3. Петър Кюмурджиев
- 4. Радослав Рангелов
- 5. Костадин Джамбазов
- 6. Асен Караславов
- 7. Илия Илиев
- 9. Саша Симонович
- 10. Тодор Колев
- 11. Николай Петров
- 12. Емил Петров
- 13. Борислав Димитров
- 14. Стоян Георгиев
- 15. Игнат Дамянов
- 16. Илиян Трифонов
- 17. Мартин Керчев
- 18. Ангел Стойков
- 19. Димитър Воденичаров
- 20. Иван Найденов
- 21. Ненад Лазаревски
- 22. Христо Петров
- 23. Ивайло Цветков
- 24. Борислав Павлов
- 25. Георги Мечеджиев
- 26. Георги Петров
- 27. Мартин Стефанов
- 77. Димитър Симеонов
[редактиране] Успехи
- Шампион на България (1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996 г.)
- Вицешампион (1926, 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967 и 1980 г.)
- Дванайсеткратен бронзов медалист (1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 г.)
- Единайсеткратен носител на Националната купа (1928, 1930, 1936, 1943, 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980 и 1996 г.)
- Финалист за Националната купа (1932, 1934, 1954, 1972, 1981 г.)
- Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
- Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
- Двукратен балкански клубен шампион (1986 и 1988 г.). Финалист през 1977 г.
- Носител на Купа Интертото през 1977 г.
[редактиране] Футболисти
- Борис Шаранков (1894–1958)
- Тодор Калканджиев
- Павел Грозданов
- Георги Григоров (Фурлана)
- Фердинанд Михайлов
- Асен Бръмчев
- Стефан Лалов
- Димитър Благоев Пальо (1895–1918)
- Тодор Владимиров (1895–1979)
- Стефан Чумпалов Чумпала (1896–1978)
- Борис Грашев
- Никола Спиров Колето (р. 1901)
- Петър Къртевски (р. 1902)
- Димитър Манолов (Боянската мечка)
- Кирил Крапчански
- Никола Калканджиев (Колата)
- Борис Романов (Боката)
- Димитър Николов
- Любен Гиков
- Величко Христов
- Пенко Рафаилов
- Никола Стайков (Толето) (1907–1974)
- Велчо Стоянов (1907–1982)
- Александър Белокапов
- Драгомир Христов
- Тодор Янакиев
- Анастас Ковачев
- Петър Савинов
- Христо Минковски Мути (1911-1997)
- Димитър Байкушев (1911–1988)
- Стефан Сърмов
- Тодор Байкушев
- Борислав Дуков
- Димитър Зографов Бомбата (1914-1944)
- Крум Милев (1915–2000)
- Георги Филипов (Бако)
- Райчо Богословов (р. 1916)
- Георги Китанов Гогето (р. 1916)
- Тодор Дамев
- Александър Попов (р. 1920)
- Христо Евтимов Майцата (1921–2005)
- Григор Ахтимов (1921-2006)
- Манол Николов (Мънето)
- Светослав Инджев
- Христо Зарев
- Спиро Спиров
- Григор Игнатов
- Тодор Капралов (р. 1923)
- Димитър Исаков (р. 1923)
- Стефан Гецов
- Добромир Ташков (р. 1925)
- Панайот Велев
- Милчо Горанов
- Петър Панагонов (1930-2005)
- Георги Б. Гугалов-старши (р. 1931)
- Стефан Пашоолов
- Йордан Жежов
- Антон Кръстев
- Димитър Костов
- Емануил Манолов
- Александър Василев Чоко (1936–1967)
- Димитър Ларгов (р. 1936)
- Михаил Мишев (р. 1938)
- Петър Величков (р. 1940)
- Александър Шаламанов Шами (р. 1941)
- Георги Харалампиев (р. 1942)
- Любен Тасев (р. 1943)
- Иван Давидов (р. 1943)
- Стоян Алексиев
- Илия Величков
- Божидар Григоров Боби Григ (р. 1945)
- Стоян Коцев (р. 1945)
- Симеон Симеонов Мони (1946–2000)
- Виктор Йонов (р. 1946)
- Иван Чакъров
- Георги Гугалов — вратар на Славия от средата на 70-те и началото на 80-те години (р. 1950)
- Андрей Желязков — футболистът, изиграл най-много мачове с екипа на Славия (338) и отбелязал най-много голове в противниковата врата (136). (р. 1952)
- Милчо Евтимов (р. 1952)
- Ваньо Костов (р. 1952)
- Атанас Александров Кимбата (р. 1952)
- Чавдар Цветков (р. 1953)
- Георги Минчев (р. 1954)
- Георги Дерменджиев
- Илиян Алдев
- Иван Илиев (р. 1955)
- Петър Миладинов (р. 1955)
- Иван Хайдарлиев (р. 1957)
- Пламен Симеонов (р. 1961)
- Йордан Костов (р. 1962)
- Наско Сираков (р. 1962}
- Петър Александров (р. 1962)
- Мирослав Миронов (р. 1963)
- Стоян Пумпалов (р. 1963)
- Евгени Маринов (р. 1964)
- Антонио Ананиев (р. 1965)
- Цветозар Дерменджиев (р. 1965)
- Пламен Проданов (р. 1966)
- Симеон Чилибонов Чили (р. 1966)
- Валентин Игнатов (р. 1966)
- Благо Александров (р. 1966)
- Владко Шаламанов (р. 1967)
- Мариус Уруков (р. 1967)
- Димитър Авджийски (р. 1968)
- Тодор Праматаров (р. 1968)
- Димитър Гюджеменов Гюджи (р. 1968)
- Емил Кременлиев (р. 1969)
- Анатоли Нанков (р. 1969)
- Здравко Здравков Фози (р. 1970)
- Петър Авуски (р. 1970)
- Димитър Тотев (р. 1970)
- Иван Миланов (р. 1972)
- Иван Димитров (р. 1972)
- Петър Цветанов (р. 1972)
- Мариян Христов (р. 1973)
- Владимир Йонков (р. 1973)
- Владимир Иванов Фугата (р. 1973)
- Мариян Германов (р. 1974)
- Здравко Лазаров Електричката (р. 1976)
[редактиране] Рекордьори на клуба
- Андрей Желязков - най-много мачове – 338
- Андрей Желязков - най-много отбелязани голове за Славия - 136
- Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов - с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1949 г.)
- Йордан Жежов - с 4 купи на страната (3 със Славия през 1963, 1964 и 1966 г. и 1 с Левски (София) през 1957 г.)
- Тодор Праматаров - най-много отбелязани голове за един сезон - 26
- Тодор Праматаров - най-много отбелязани голове за един мач - 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)
[редактиране] Футболисти №1 на България
- Александър Шаламанов футболист № 1 на България – 1963, 1966
- Симеон Симеонов футболист №1 на България – 1968
- Божидар Григоров футболист №1 на България – 1976
- Андрей Желязков футболист №1 на България – 1980
[редактиране] Голмайстори на първенството
- Крум Милев (Палаврата) — 1938 година с 12 гола
- Димитър Исаков — 1952 година с 10 гола
- Добромир Ташков — 1954 година с 25 гола
- Добромир Ташков — 1958 година с 9 гола
- Александър Василев (Чоко) — 1959 година с 13 гола
- Тодор Праматаров — 1997 година с 26 гола
[редактиране] Най-добър вратар на първенството
[редактиране] Слависти в Националния отбор
- Чавдар Цветков - 57 участия, 15 гола
- Андрей Желязков - 54 участия, 14 гола
- Александър Шаламанов - 42 участия, 1 гол
- Симеон Симеонов - 34 участия, без гол
- Димитър Байкушев - 27 участия, 10 гола
- Никола Стайков - 25 участия, 12 гола
- Димитър Ларгов - 24 участия, 3 гола
- Атанас Александров - 24 участия, 2 гола
- Милчо Горанов - 21 участия, без гол
- Петър Александров - 15 участия, 3 гола (докато е бил в Славия, а общо има 25 мача и 5 гола)
В момента играещи:
- Здравко Здравков - 30 мача, без гол (общо има 70 мача)
- Чавдар Янков - 10 участия, 1 гол (общо има 17 мача и 4 гола)
- Георги Бачев - 10 участия, 1 гол (общо има 16 мача и 1 гол)
- Благой Георгиев - 8 участия, без гол (общо има 12 мача)
- Здравко Лазаров - 6 участия, 1 гол (общо има 21 мача и 3 гола)
- Димитър Рангелов - 5 участия, 1 гол
- Асен Караславов - 5 участия, без гол
- Мариян Христов - 4 участия, без гол (общо има 43 мача и 6 гола)
- Янко Вълканов - 3 участия, 1 гол
- Владимир Иванов - 2 участия, без гол (общо има 6 мача)
- Владимир Йонков - 2 участия, без гол (общо има 5 мача)
- Петър Цветанов - 2 участия, без гол
- Асен Николов - 1 участие, без гол (общо има 3 мача)
- Николай Праматаров - 1 участие, без гол
[редактиране] Слависти с най-много участия и голове в А-РФГ
С най-много мачове
|
С най-много голове
|
[редактиране] Прочути треньори
- Димитър Байкушев - Мими (1911–1988)
- Янко Динков
- Атанас Ковачев
- Стоян Коцев - Кано
- Христо Младенов (1928–1996)
- Атанас Пържелов
- Добромир Ташков
[редактиране] Екипи
- Официален: Бели фланелки, гащета и чорапи
- Резервен: Черни фланелки, гащета и чорапи
[редактиране] Известни слависти
- Проф. Боян Биолчев, декан на СУ
- Чавдар Добрев, литературен критик и театровед (р. 1933)
- Йордан Караджов, музикант, група "Сигнал"
- Лиляна Кисьова, оперетна актриса (р. 1929)
- Васил Петров, певец
- Йордан Радичков, писател (1929–2004)
- Андрей Слабаков
- Любомир Тенев, театрален критик (1915–1993)
- Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
- Ненчо Хранов, журналист
- Васил Цонев, писател (1925–2002)
- Радослав Янкулов, журналист
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на ПФК Славия
- Спортен клуб Славия - Национален Клуб на Слависта
- Международен форум на привържениците на Славия
- Фенски сайт на ПФК Славия
- История на ПФК Славия