Пол льо Гуен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пол льо Гуен (на френски Paul Le Guen) е бивш френски футболист и настоящ футболен треньор. Извежда отбора на „Олимпик“ (Лион) до три последователни шампионатни титли. По време на активната си състезателна кариера играе за „Нант“ и ПСЖ.

Играе в „Стад Брестоа“ шест години, две години в „Нант“ и седем години в „Пари Сен Жермен“, като в парижкия клуб се превръща в една от клубните легенди, изигравайки 478 мача и печелейки КНК през 1996. Завършва футболната си кариера през 1998. Има 17 мача за националния отбор на Франция, участник на квалификациите за Световното първенство в САЩ през 1994.

Поема отбора на „Рен“ през 1998 и разкрива талантите на играчи като Шабани Нонда и Ел Хаджи Диуф. Уволнен през 2001 след неразбирателство с управата на клуба.

Застава начело на „Олимпик“ (Лион) през 2002, когато заменя Жак Сантини, спечелил първата титла в Лига 1. Льо Гуен изненадващо завоюва три последователни шампионатни титли и трупа опит в Шампионската лига. Отказва се от поста си на 9 май 2005 — ден след спечелването на четвъртата поредна титла на „Олимпик“, и е заместен от Жерар Улие.

След лионския период почива една година, като отказва офертите на „Бенфика“, „Фенербахче“, „Оксер“, „Монако“ и „Лацио“, и заявява, че не би се върнал в ПСЖ. На 11 март 2006 г. Льо Гуен подписва договор за две години с шотландските шампиони „Рейнджърс“.