Плотин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плотин (Plotinus) (204-270г.) е древногръцки философ, роден в Египет през 204 г. от новата ера. Считан е за основател на неоплатонизма.

Без да отрича Платон, Плотин доразвива неговото учение в сложна духовна космология, която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и душа. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска състема Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменизма на Едмунд Хусерл. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване етиката на индивидуалното човешко същество в полза на една мистична и езотерична доктрина за възвишаване на душата до обединяването й с нейната висша част.