Петко Стайнов (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Петко Стайнов.

Петко Стайнов български юрист и общественик

Роден:	31 май 1890 Казанлък, България
Починал:	24 юли 1972 София, България

Акад. Петко Стоянов Стайнов е български юрист и общественик. Дългогодишен преподавател по административно право, той участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944-1946).

Петко Стайнов е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934), XXIV (1938-1939), XXV (1940-1944) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1966), V (1966-1971) и VI (1971-1972) Народно събрание.

[редактиране] Биография

Петко Стайнов е роден в Казанлък на 31 май (19 май стар стил) 1890 и завършва гимназия в Стара Загора (1908). Следва право в Гренобъл и завършва в Париж (1911), след което специализира в Лайпциг. След участието си в Балканските войни защитава докторат в Париж (1914).

След Първата световна война Петко Стайнов е директор на Дирекция на печата (1919-1920), а от 1923 е преподавател по административно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1930-1931 е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Демократическия сговор. За кратко е посланик на България в Белгия (1934) и Франция (1934-1935).

След Деветосептемврийския преврат през 1944 Петко Стайнов се включва в правителството като министър на външните работи и изповеданията. Той участва в преговорите по сключване на примирие със Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз, както и в преговорите за включване на България в Югославската федерация.

[редактиране] Библиография

„Администрация и правосъдие в Германия“ (1923)
„Компетентност и народовластие“ (1923)
„Чиновническо право“ (в 2 части; 1932-1934)
„Административно правосъдие“ (в 2 части; 1936-1937)
„Управлението на държавата пред и през войната“ (1941)
„Касационно обжалване пред ВАС“ (1943)
„Ръководство по административно правосъдие“ (1943; в съавторство)
„Административно право“ (1945)
„Военно административно право“ (?)
„Разделността на властта и конституцията“ (1946)
„Административни актове и правната система на Народна република България“ (1952)
„Актове на държавното управление и контролът за тяхната законосъобразност“ (1952; в съавторство)
„Особени юрисдикции в областта на администрацията“ (1956)
„Правни проблеми на водното стопанство в Народна република България“ (1957)
„Индия, която видяхме и обикнахме“ (1963; пътепис; в съавторство)
„Международната регламентация по опазване чистотата на международните реки“ (1963)
„Борбата срещу замърсяването на реките в Народна република България“ (1966)
„Защита на природата“ (1970)

[редактиране] Източници

Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.

Рашко Маджаров	>>>	министър на железниците, пощите и телеграфите (15 май 1930— 29 юни 1931)	>>>	Стоян Костурков
Константин Муравиев	>>>	министър на външните работи и изповеданията (9 септември 1944— 31 март 1946)	>>>	Георги Кулишев