Панайот Пипков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панайот Пипков учи от ранна възраст цигулка и пише стихове. Бил е любител-актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в Театър "Сълза и смях“, откъдето, със съдействието на артистите, заминава да учи музика в Милано. От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, после е учител в Ловеч и София. Без прекъсване води самодейни хорове и оркестри и създава много творби за тях. През 1918 г. става диригент в Свободния театър, където поставя оперетите "Царицата на чардаша“ от Калман, "Розата на Стамбул“ и "Есенни маневри“. Бил е хормайстор на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, капелмайстор на Градската духова музика.

П. Пипков е обезсмъртил името си с музиката на "Химн на св. св. Кирил и Методий“, по-известна като Върви народе възродени. Текстът е на Стоян Михайловски, написан докато е бил учител по музика в Русе. Песента се ражда спонтанно през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете прекрасното стихотворение на Стоян Михайловски "Върви народе възродени". Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от 15 куплета, като в различните варианти на изпълнение се пеят пет или шест.