Павло Скоропадски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Павло Петрович Скоропадски (на украински Павло Петрович Скоропадський) е генерал от армията на Русия и украински политик. Той е един от водачите на борбата за независимост на Украйна след Руската революция от 1917.

В началото на 1918 правителството на Украинската народна република сключва споразумение с Германия, според което в страната навлизат немски войски. Те трябва да предотвратят завладяване на Украйна от Съветска Русия, а в замяна Украйна трябва да достави определени количества храни на Германия.

Тъй като доминираното от социалдемократите правителство не успява да изпълни ангажиментите си, германците подкрепят държавния преврат от 29 април 1918, ръководен от Павло Скоропадски, който се обявява за хетман на Украйна.

Управлението на Скоропадски е съпътствано от селски бунтове и партизанска съпротива. Той е обвиняван в проруски настроения и че е марионетка на германците. Твърди се, че основната опора на режима му са германските войски и земевладелската аристокрация. Въпреки това, за разлика от предходния период, той успява да възстанови функционирането на администрацията, да сключи мирен договор със Съветска Русия и да установи дипломатически отношения с много страни, сред които и България.

След капитулацията на Германия и Австро-Унгария през ноември 1918 и изтеглянето на техните войски от Украйна Павло Скоропадски прави опит да спечели подкрепата на Тройното съглашение, като се обявява за федерация на Украйна с Русия, след нейното освобождение от болшевиките. Това предизвиква въстание, оглавено от Симон Петлюра, което възстановява Украинската народна република, начело с Володимир Виниченко.

Въпреки поражението си, Скоропадски не се отказва от титлата си на хетман и заминава в Германия. Той умира в края на Втората световна война, след като е ранен по време на съюзническа бомбардировка.

[редактиране] Източници

• „Pavlo Skoropadsky“, статия в Уикипедия на английски [11 април 2006]

[редактиране] Външни препратки

• Биография