Октавио Пас
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Октавио Пас мексикански писател |
|
| Роден: | 31 март 1914 Мексико, Мексико |
|---|---|
| Починал: | 19 април 1998 Мексико, Мексико |
Октавио Пас (на испански Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, едно от най-важните имена в латиноамериканската литература на 20 век. През 1990 той получава Нобелова награда за литература.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската революция. Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилиано Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.
Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931. То е озаглавено „Caballera“ и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“.
Октавио Пас се дипломира през 1937, след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той започва да работи върху поемата си „Entre la piedra y la flor“, посветена на мексиканските селяни. По-късно през същата година посещава Испания по време на Гражданската война и демонстрира солидарност с републиканците. След завръщането си той е сред основателите на литературното списание „Taller“ през 1938, на което сътрудничи до 1941.
През 1943 Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, Съединени американски щати (САЩ), а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 той публикува там „El laberinto de la soledad“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.
Октавио Пас се завръща в Мексико през 1969 и през следващите години чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в САЩ като гостуващ професор. От 1971 до 1976 издава списание „Plural“, а от 1976 до смъртта си - „Vuelta“, и двете посветени на изкуството и политиката.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Стихосбирки
- „Luna silvestre“ (1933)
- „Bajo tu clara sombra y otros poemas“ (1937)
- „No pasaran!“ (1937)
- „ Libertad bajo palabra“ (1949)
- „¿Águila o sol?“ (1951)
- „Piedra de sol“ (1957)
- „Blanco“ (1967)
- „Ladera este“ (1971)
- „Hijos del aire“ (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
- „Árbol adentro“ (1987)
[редактиране] Есета и критика
- „El laberinto de la soledad“ (1950)
- „El arco y la lira“ (1956)
- „Las peras del olmo“ (1957)
- „Conjunciones y disyunciones“ (1969)
- „El mono gramático“ (1974)
- „Tiempo nublado“ (1983)
[редактиране] Източници
- „Octavio Paz“, статия в Уикипедия на английски [9 март 2006]
- Wilson, Jason (1986). Octavio Paz. Boston: Twayne. ISBN 805766308.
- Nobel museum biography and list of works
- Pegasos biography
