Никола Ганушев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Никола Ганушев български художник |
|
| Роден: | 15 юни 1889 Разград, България |
|---|---|
| Починал: | 16 март 1958 София, България |
Проф. Никола Ганев Ганушев (Разград, 15 юни 1889 – София, 16 март или 19 февруари 1958) е български художник.
Завършва живопис при проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели през 1913 г. в Академията за изящни изкуства “Албертина” в гр. Торино в Италия. Там получава отличия и награди. Учител по рисуване в София от 1913 г. до 1920 г. Бил е военен художник по време на Първата световна война.
От 1921 г. до 1923 г. е професор по живопис в Художествената академия - София. От 1923 г. до 1928 г. твори във Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници. От 1932 г. до 1949 г. е отново професор в София. При него са учили много известни български живописци. След 1949 г. като «салонен художник» е принуден да изписва черкви, но през 1954 г. е удостоен със званието «заслужил художник».
Прочути са неговите по-ранни картини на тема «голо тяло». Създава предимно майсторски изпълнени портрети (не винаги от натура), които се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската, Разградската, Плевенската и др. художествени галерии, във Военноморския музей – Варна, частни колекции в България и чужбина.
[редактиране] Литература
- Асен Василиев, Никола Ганушев, София 1957
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, София 1980, с. 171
- Житейски щрихи (сборник с материали от архива на Асен Василиев; изд. "Графика 19"), София 2004
