Неофит Бозвели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неофит Бозвели (1785 – 1848) е български духовник, един от водачите на черковно-националната борба.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година. Малко по-късно замина за Свищов, където се отдава на книжовна и учителска дейност. Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на просветител и достоен народен водач в борбата срещу гръцкото духовенство. През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да го поставят на мястото на дотогавашния гръцки владика. Българските пратеници в Цариград обаче били подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново бил назначен друг грък на име Неофит Византиос, а Бозвели бил определен за негов протосингел. След пристигането на Неофит Византиос в Търново, Бозеели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Фанариотите го обвиняват в непослушание и го изпращат през 1841 година в Света гора.

През 1844 година Неофит Бозвели бил освободен. След заточението си той се установил в Цариград. Бозвели преценил, че градът предлага благоприятнби условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта.

Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство предизвиква недоволството на Русия, което довежда до второ негово заточение в Света гора през 1845 година. Три години по-късно през 1848 той умира, с което се нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.