Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions Котел — Уикипедия

Котел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки, премахване на удивителни, поставяне на разстояние след препинателни знаци. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Котел е град в Централна България. Той се намира в Област Сливен и е в близост до село Жеравна. Отстои на 72 км североизточно от Сливен. Градът е административен център на община Котел.

Котел
Карта на България, градът е отбелязан

42° 53' N, 26° 27' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Сливен
Население: 7 179
Надм. височина: 643 м
Пощ. код: 8970
Тел. код: 0453
МПС код: СН
Кмет
Георги Дедов
Адрес на общината


Съдържание

[редактиране] География

Котел се намира в планински район.

Котел е разположен в котловина в Източна Стара планина.

[редактиране] История

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.

Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на тусрките нашественици просъществували до края на XIVвек и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по — сигурно убежище в дебрите на Балкана.

Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най — ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

[редактиране] Религии

Основните малцинствени етноси в града и района са: турци, цигани и каракачани. Основни религии в града са християнството и ислямът. Християнството в съотношение с исляма е 60 към 40%[източник?]. В тези 60% се включват вярващи християни от два от трите християнски клона православие и протестантство. Католицизмът не е познат в областта. Днес по последни данни[източник?], религиозните християнски изповедания са представени по следния начин: 100% са християните в областта и града, от тези 100% около 60,5% са изповядващите православието. 40% от населението изповядва протестантството (30% евангелисти и 10% адвентисти). В града и областта няма католици и баптисти. Основно религиозно изповедание след християнството е ислямът. Той е представен от около 50% от населението на града и областта, особено в районите с компактно местно турско население, от 3-те турски етноса: турци, казълбаши и алиани. В града и околността има няколко джамии (предимно в селата), които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия. Тези 50% се делят така: 20% са чисти турци, 15% са казълбаши и 15% алиани.

[редактиране] Християнство

Градът разполага с два православни храма и няколко параклиса в селата. Двете черкви в града са гордост за котленци. Едната е старинна, а другата е по нов християнски образец. Старият храм е исторически и се нарича "Св. св. Петър и Павел". В него е служил великият българин поп Стойко Владиславов (Св. Софроний Врачански). Той е бил и предстоятел преди да се изсели в гр. Враца. Този храм е правоъгълен и строен по стар стил от дялън камък. Интериорът на храма е дело на тревненски зографи и иконописци. Камбанарията е строена отделно. Храмът обаче е иззидан по желанието и с доброволните жертвувания на бедните котленци, мечтаещи да си имат своя черква. Той оцелява от два пожара, когато Котел е опожаряван два пъти. Преди него се е намирал петро-павловския дървен параклис.

Другият храм в града е дело на богатите каракачански майстори. Той се нарича "Св. Троица" и е действащ и до днес. В селата Жеравна, Нейково, Градец и някои други има параклиси. Предстоятел и архиерейски наместник е свещеноиконом отец Димитър Сотиров родом от Карнобат, който е наследил двамата покойни котленски свещеници преди него! Град Котел и Котленската околия се ръководят от Негово преосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Представителите на евангелските църкви са под юрисдикцията на Евангелския петдесятен съюз с духовен предстоятел областния пастор Наско Вълканов. Адвентисткото изповедание е под духовната опека на Адвентния съюз, чието представителство е в град Сливен.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Индустриите, които се развиват в града, включват:

  • дърводобив и дървообработване
  • текстилна промишленост
  • килимарска промишленост

В град Котел и околността му дърводобивът е основен отрасъл, поради изобилните горски ресурси.

[редактиране] Обществени институции

  • Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ с прием след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти).

[редактиране] Културни и природни забележителности

Котел е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Пантеон на Георги Стойков Раковски и музей на котленските възрожденци, 08.00-12.00 и 13.00-17.00 ч. без почивен ден, има печат.; Природо-научен музей - Котел, 09.00-17.00 ч. почивен ден неделя, има печат.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

Природо-научен музей (сред най-големите на Балканския полуостров) Етнографски музей

[редактиране] Редовни събития

В град Котел и околността се провеждат редовни срещи с граждани и общинските съветници. парламент. В котленска област се провеждат така наречените събэри на които се водят спортни борби и т.н.

[редактиране] Личности

  • Неофит Бозвели, монах, книжовник и общественик (ок. 1785–1848)
  • Алтън Стоян, войвода и хайдутин
  • акад. д-р Стефан Ангелов, ветиринарен лекар-микробиолог (1878–1964), роден в Котел
  • д-р Стоян Белинов, лекар, оториноларинголог (1872–1944)
  • Васил Берон, лекар, книжовник, общественик; (1824–1909)
  • д-р Петър Берон, учен, енциклопедист, просветител, педагог, естественик, лекар и философ
  • княз Александър Богориди (1823–1910)
  • княз Стефан Богориди (1770–1859)
  • проф. Бончо Боев (1859–1934)
  • Добри Божилов, финансист и министър-председател на България 1943–44 (1884–1945)
  • Георги Генов, политически деец, юрист и общественик (1883–1967)
  • Петър Генов, поет и преводач (1882–1956)
  • Атанас Гранитски, енциклопедист (1825–79)
  • Стефан Изворски, възрожденски учител, преводач и поет (1815–75)
  • Илия Йосифов, оперен певец и педагог (1912–93)
  • Атанас Кипиловски, възрожденски книжовник (1802–70)
  • Гено Киров, драматичен артист (1866–1944)
  • Васил Киселков, славист (1887–1973)
  • ген. Иван Кишелски, обществен и политически деец (ок. 1820–1880)
  • Гаврил Кръстевич, книжовник (1820–1898)
  • Марко Лерински, революционер (1862–1902)
  • кап. Георги Мамарчов, революционер (ок. 1786–1846)
  • Стефан Манов, политик, журналист и общественик (1880–1959)
  • Кръстьо Мирски, книжовник и общественик (1852–1920)
  • Георги Павлов, учен, ветиринарен лекар и общественик (1881–1945)
  • ген. майор Асен Попандов, офицер (1864-?)
  • Георги Сава Раковски, революционер (1821–67)
  • Кръстьо Раковски, комунистически деец (1873–1941)
  • Св. Софроний Врачански, възрожденски книжовник, учител и общественик (1739–1813)
  • Кръстьо Станчев, журналист (1879–1944)
  • полк. Христо Юрданов, военен деец (1864–1924)

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

На други езици
THIS WEB:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2006:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu