Нарва (битка)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нарва - сражение между руските и шведските войски на 20 ноември 1700 в хода на Великата Северна война. След капитулацията на Дания в Травентал и първоначалния неуспех на саксонците в Ливония, Петър I решава да атакува шведските владения в Прибалтика. На 4 октомври 1700 войските му, начело с Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град Нарва. Карл XII, тогава на 18 г., прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатистата Естония се появява пред града на 13 ноември. Съветът на всичките му генерали е да не приема сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8,000 шведи срещу около 40,000 руси. Карл XII обаче успява да овладее основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги и рано сутринта на 20 ноември го атакува. Очакванията на Петър I, който не присъства лично, са че необучените шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин по никакъв начин да не губи битката. Шведската атака в изключителна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал Реншелд и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън, след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство. Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвърдейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят общо 8,000 души срещу 3,000 шведи. Тази победа за пръв път създава ореол на Карл XII на непобедим военачалник както в неговите очи, така и в очите на цяла Европа. Русите отстъпват ужасени назад, но не са преследвани поради малобройността на шведските сили и желанието на краля да започне война с Август II.
