Момчил Войвода
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Момчил войвода или Момчил юнак, е български феодален владетел в Родопите, живял през ХІV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу ислямските поробители.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Момчил е роден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойнечска чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава потърсил убеждище в Сърбия и служил на крал Стефан Душан.
През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VІ Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследничкии на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър. През 1344 г. неочаквано нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Унер бег, заедно с Йоан VІ Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
[редактиране] Гледни точки за личността на Момчил
Повечето историци провъзгласяват Момчил за велик български герой, дал първата жертва в борбата на балканските владетели срешу османското нашествие и посочват неговата храброст като пример, как трябва да се защитава и ръководи една държава.
Значително по-малка част отричат геройството му, заклеймявайки го като грабител и разбойник, лавиращ в политическата обстановка и следващ само собствените си интереси.
[редактиране] Момчил като фолклорен герой
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.
Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш..", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена.
[редактиране] В съвременното изкуство
„Момчил“ е също опера на Любомир Пипков, описваща живота на Момчил войвода. Либретото е написано от Христо Радевски по романа „Ден последен, ден господен“ на Стоян Загорчинов. За първи път е изпълнена в София на 24 септември 1948 г.
[редактиране] Потомци на Момчил
Потомък на Момчил е българският революционер Стефан Караджа.
[редактиране] Външни препратки
- "Момчил юнак и крал Вълкашин" - споменатата песен на български език
- "Женитбата на крал Вълкашин" - същата на сръбски език
