Менча Кърничева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Менча Кърничева българска революционерка
Родена:	16 март 1900 Крушево, днес Р. Македония
Починала:	1964 Рим, Италия

Мелпомена Димитрова Кърничева, наричана Менча, е българска революционерка, деец на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов.

[редактиране] Биография

Менча Кърничева е родена в будната планинска паланка Крушево в българеещо се влашко семейство. Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд (днес Димитровград, Сърбия). Малката Менча се преселва с майка си при него след кървавото пътушаване на Илинденското въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница.

На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Менча Кърничева изпълнява смъртната присъда над Паница, издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите и думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор - най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.

На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се жени за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция - Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в освободената за кратко Македония - в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си в 1964 година с Иван Михайлов в Рим.