Масаи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Масаи e африканско полуномадско племе, обитаващо основно територията на Кения и Танзания и вероятно едно от най-известните в Източна Африка.
Предполага се, че са се появили през 16-17 в. в Кения. Те наричат себе си "маа" и принадлежат към групата на нилотите - едри по конструкция хора от долината на река Нил. Независимо от външната им сдържаност, граничеща с враждебност, за тях е известно повече, отколкото за много други африкански народи. Независимо, че бита и социалното им състояние са все още далече от съвременната действителност, масаите като прагматичен народ очевидно осъзнават безсмислието да се противопоставят на все по-проникващата цивилизация и вече допускат в близост край себе си етнографи, пътешественици, журналисти и туристи. Но като хора държащи на честта си и подвластни на езическите си вярвания, и до ден днешен преди да им бъде направена снимка например, задължително трябва да им се иска разрешение. В противен случай реакциите им са непредвидими.
Социалното им деление е на 3 степени, въз основа на възрастта на мъжа - юноша, войн и старейшина. Когато момчетата станат на 15-18 г. им правят специално посвещение за "войн". За целта минават през специални изпитания измислени от съвета на старейшините. След това "издържалите" ги обрязват и за "ръкоположените" започва "мъжката" им участ - да пазят добитъка, да крадат нови животни, включително и от съседите, да търсят нови пасища. Но чак след като минат няколко години и "войнът" натрупа стаж и се докаже, получава право да се ожени. А с течение на времето всеки има реален шанс да стане и старейшина.
Омъжените жени - възпитават децата, търсят и приготвят храна, доят кравите, ремонтират колибите.
При масаите има официално многоженство, но всички са равноправни, не се делят като мюсюлманите на групи по пол. Развод не знаят какво е, практически нямат такова понятие, а всички спорове се решават от старейшините, които всички дълбоко уважават и тачат. За провинение (на някой), старейшините могат да му отправят проклятие, но то не е конкретно към него, а към животните му. И това са най-страшните наказания. По-големи не измислят, защото вярват, че ако даден старейшина много се старае да накаже някой, то това наказание като бумеранг може да се върне при него. А ако виновния се разкае и "плати" с едно теле - проблема е решен и "проклятието" се снема. Вярванията на масаите са езически. Те вярват в бога на дъжда и го наричат Нгаи. Според легендата този бог имал 3 сина. На единия дал стрела и той станал ловец. На другия дал мотика и той станал селянин. А на третия - това, което останало - да пасе животните. И точно той станал бащата на всички масаи. Масаите вярват, че са призвани да опазят всичкия рогат добитък на този свят и за тази цел, за да си изхранят животните, изобщо не се свенят да обират реколтата на събратята си земеделци. Най-вече на база това се раждат и враждите им. Основната храна на масаите и до днес е мляко и кръв. Месо не ядат, а го използват само за ритуални цели. От кожите правят дрехи, обувки, постелки. Животинската тор се използва за строителство. А урината - за лечение. Селищата им - "инканги", са като повечето из Африка. Обикновено 10-20 кръгли колиби, изградени от тънки клонки, измазани с тор. Но за разлика от други места в Африка, тук те са оградени и с ограда. Оградата се оплита от клони и вейки и то така майсторски, че не може да се промъкне нито човек, нито хищник.
Независимо от всепроникващата цивилизация, масаите успяват да съхранят своя начин на живот, нрави, обичаи и душевна нагласа.
