Луна 3
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Апаратът Луна 3 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР |
| Основни изпълнители | ОКБ-1 |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | изследване на Луната |
| Орбита/траектория | орбита около Земята |
| Запуск | 4 октомври 1959 г. Байконур |
| Стартова установка | СС-6/Р-7 (8К72) |
| Маса | 278,35 kg |
| Важни събития | предаване на снимки на обратната страна на Луната |
| Продължителност | ~207 дни |
| Състояние | разрушен |
| Интернет страница | [ ] |
| Оборудване | |
|
|
Луна 3 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната, и е първият апарат предал снимки от обратната страна на Луната. Разкрит е планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, с налични две лунни морета - Маре Московрае (Mare Moscovrae / Морето на Москва) и Маре Десидерии (Mare Desiderii / Морето на сънищата). За морето на сънищата впоследствие е установено, че е съставено от по-малко море — Маре Ингении (Mare Ingenii / Морето на изобретателността), което е заобиколено с тъмни кратери.
Съдържание |
[редактиране] Конструкция
Апаратът има приблизително цилиндрична форма, като, вместо с основи, цилиндърът завършва с полукълба и изразен ръб в горната част на апарата. Размерите са приблизително 130 cm дължина и 120 cm диаметър в най-широката част, като в по-голямата си част апаратът е около 95 cm в диаметър. Вътрешността е херметизирана и е под налягане от 0,23 атмосфери (23 kPa). По външната повърхност на цилиндъра са монтирани слънчеви панели, захранващи батериите във вътрешността на апарата. По външната повръхност са монтирани и жалузи с цел контролиране на вътрешната температура, които се разтварят, когато тя надхвърли 25 градуса по Целзий. Камерите са монтирани в горната полусфера на апарата, където са монтирани четири антени, както и две в долната част.
Обордуването включва и микрометеоритен детектор и детектор на космични лъчи. В долната част на апарата се намира системата за поддръжка на ориентацията. На повърхността на апарата са монтирани клетки, следящи положението на Слънцето и Луната. На борда не са монтирани ракетни ускорители. Във вътрешността са поместени отсека за обработка и сканиране на филма на камерите, радиокомуникационната система, жироскопи, климатична система и батерии. Апаратът бива стабилизиран посредством въртене и е управляван директно от наземния контрол.
[редактиране] Мисия
След запуска на ракетата-носител на траектория над северния полюс, тягата на последната степен на ракетата е прекъсната от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощтността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60 000 до 70 000 km от Луната стаблизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към стабилизация по трите оси. Долната част на апарата е ориентирана в посока към Слънцето, което огрява обратната страна на Луната.
Апаратът преминава на 6200 km от повърхността на Луната в близост до южния й полюс на 6 октомври 1959 г. в 14:16 ст. вр.. На 7 октомври лунният детектор активира програмата за заснимане на обратната страна на Луната след достигането на подходяща осветеност от Слънцето. Първата снимка на обратната страна на Луната е заснета в 03:30 ст. вр. на разстояние от 63 500 km., а последната — 40 минути по-късно на разстояние 66 700 km. Заснети са общо 29 снимки, покриващи 70% от обратната страна на Луната.
След приключване на заснимането стабилизиращото въртене е подновено. Траекторията на апарата го връща обратно към Земята, преминавайки над северния полюс на Луната. Първият опит за предаване на снимките към Земята е осъществен на 8 октомври, но е неуспешен поради слабият сигнал на апарата. Впоследствие са предадени 17 снимки със сравнително лошо качество, но с видни основни забележителности на терена. Последната снимка е предадена на 18 октомври и контакт с апарата е изгубен на 22 октомври след извършване на около 14 орбити. По официални данни апаратът изгаря в земната атмосфера през периода март-април 1960 г., но е възможно и той да е останал на орбита значително по-дълго.
Орбитата на апарата е околоземна, с параметри:
- голяма полуос — 250 682 km
- апогей — 460 725 km
- перигей — 40 638 km
- ексцентрицитет — 0,8379
- инклинация — 76,8°
- орбитален период — 15 дни
[редактиране] Заснимане на Луната
Бордните камери носят името Енисей-2 и имат двойни лещи, автоматична система за проявяване на филма и сканираща телевизионна система. Фокусното разстояние на широкоъгълната камера е 200 mm, а на тясноъгълната — 500 mm. Филмът поместен на борда е 35 милиметров и има 40 експозиции, като е произведен от материал с висока радиационна и топлинна устойчивост. Широкоъгълната камера може да заснеме целият лунен диск, докато тясноъгълната може да заснеме в детайли част от повърхността. Камерите са монтирани неподвижно към апарата и насочването се осъществява с въртене на цялата конструкция. Използвана се фотоклетка за насочване към осветената част на Луната и започване на програмата за заснимане. След приключване на заснимането филмът се проявява в отделно помещение на камерата и се подсушава. След получаване на команди от наземния контрол той се сканира. Процесът на сканиране използва катодно-лъчева тръба, чийто лъч бива прожектиран към кадър от филма и регистраран след това от фотоумножител. Лъчът покрива целият кадър от филма и по този начин биват получени интензивностите във всички точки от кадъра. Постигнатата разделителна способност е 1000 реда на кадър, които биват предавани в аналогов вид към Земята. Скоростта на сканиране варира според разстоянието до Земята, като при по-далечни разстояния то е по-бавно. Заснети са общо 29 снимки за 40 минути на 7 октомври 1959 г., от 03:30 ст. вр. до 04:10 ст. вр. на разстояния от лунната повърхност от 63 500 до 66 700 km. Снимките покриват 70% от обратната страна на Луната. По официални данни успешно са предадени 17 снимки.
