Луна 1
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Апаратът Луна 1 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР |
| Основни изпълнители | ОКБ-1 |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | изследване на Луната |
| Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
| Запуск | 2 януари 1959 г. Байконур |
| Стартова установка | СС-6/Р-7 (8К72) |
| Маса | 361 kg |
| Важни събития | сближаване с Луната на разстояние от 5995 km. |
| Продължителност | |
| Състояние | нефункциониращ, в околослънчева орбита |
| Интернет страница | [ ] |
| Оборудване | |
|
|
Луна 1 е първият апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но апаратът вмето това попада в околослънчева орбита. Потвърдено е наличието на високоенергийни частици във външната част на радиационния пояс на Ван Алън.
Апаратът има сферична форма. Налични са пет антени, монтирани към едното полукълбо на апарата. Инструментите са монтирани в издатини на обвиката. Поради факта, че на апарата не са инсталирани двигатели, както и му високата скорост, съчетана с наличните емблеми с герба на СССР на борда, се счита, че целта на мисията е разбиване на повърхността на Луната.
На 2 януари 1959 г. Луна 1 става първият обект с човешки произход, достигнал втора космическа скорост, след като се отделя от третата степен на ракетата-носител, тежаща 1472 kg с размери 5,2 m дължина и 2,4 m диаметър. На 3 януари бива изпуснат 1 kg натриев газ на разстояние 113 000 km от Земята, като по този начин апаратът става първата изкуствена комета. Оранжевата газова опашка е видима над Индийския океан с величина 6. Опашката позволява следене на апарата от астрономите и представлява експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса. На 4 януари 34 часа след изстрелване апаратът преминава на 5995 km над повърхността на Луната и се установява на орбита между тези на Земята и Марс.
Оборудването включва радио-телеметрична система, магнетометър, гайгеров брояч, сцинтилатор, микрометеоритен детектор. Предадени са данни за радиационните пояси на Земята, както и за отсъствието на магнитно поле на Луната и наличието на слънчевия вятър.
