Леон Щукел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леон Щукел словенски гимнастик и юрист

Роден:	12 ноември 1898 Ново место, дн. Словения
Починал:	8 ноември 1999 Марибор, Словения

Леон Щукел (на словенски: Leon Štukelj [léon štúkelj], е словенски гимнастик, олимпиец и юрист

[редактиране] Биография

Леон Щукел е роден на 12 ноември 1898 в Ново место, тогава Австро-Унгария, днес Словения. Завършва основно училище и гимназия в Ново место. След успешно полагане на зрелостните изпити през 1916 г. бива мобилизиран в австро-унгарската армия и участва в Първата световна война. След края на войната, през 1918 г., записва право във Виена. По-късно продължава следването си в Загреб и Любляна. През 1924 г. полага изпит за съдия, след което работи като такъв в Ново место, Чърномлие, Жужемберк, Ленарт и от 1927 г. в Марибор, където създава семейство. През 1965 г. се пенсионира.

Написал е редица статии в областта на стопанското право.

През 1968 г. Леон Щукел е обявен за почетен гражданин на Ново место.

До края на живота си Леон Щукел живее в Марибор. През 1989 град Марибор го награждава със златен герб. Почива от внезапен сърдечен удар на 8 ноември 1999 г., четири дена преди да навърши 101 години.

[редактиране] Спортна дейност

Леон Щукел започва да се занимава с гимнастика през 1907 г. в дружество „Сокол“ в Ново место. Успешната му спортна кариера започва през 1922 г. на световното първенство по спортна гимнастика в Любляна и продължава до 1936 г. с участието му на олимпийските игри в Берлин.

Леон Щукел участва в седем състезания от световен мащаб (освен на олимпийски игри, участва и на световните първенства в Любляна, Лион, Люксембург и Париж) и спечелва общо 20 медала: 8 златни, 6 сребърни и 6 бронзови. Само на олимпийски игри печели общо 6 медала: два златни на олимпиадата в Париж през 1924 г. (гимнастически многобой и висилка), един златен (халки) и два бронзови медала (многобой) на олимпиадата в Амстердам през 1928 г. и един сребърен (халки) на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Състезател е в отбора на Югославия, който спечелва второ място на световното първенство в Лион през 1926 г.

През 1987 г. президентът на MOK, Хуан Антонио Самаранч му връчва олимпийски орден.

През 1990-те години става известен като най-стария жив олимпиец (носител на златен медал). Като такъв бива поканен на откриването на олимпийските игри в Атланта през 1996 г., където тогавашният президент на САЩ, Бил Клинтън му стиска ръката.

Дълголетието си Леон Щукел дължи на своята умереност, всекидневни разходки, туризъм и гимнастика. Непосредствено до смъртта си е активен, всекидневно се упражнява на халки и висилка в дома си.

Днес спортната зала в Ново место носи неговото име.

През 1989 издава автобиографичната си книга „Моите седем световни състезания“ (Mojih sedem svetovnih tekmovanj).