Ксилофон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Ксилофонът (от гръцки xylon — дърво; phone — звук) е ударен инструмент, състоящ се от дървени пластинки (36 до 42 на брой) с различна дължина, разположени във форма на трапец в два или четери реда. Звукът се произвежда чрез удряне върху тях с две палки с гумени или пластмасови накраиници с формата на топчета . Тоновият му обем e три октави (от с1 до с4). Има характерен звънтящ звук и големи технически възможности. Ксилофонът се е появил в Европа през XV век. Усъвършенствуван е през XIХ век като концертен солов, ансамблов и оркестров инструмент. Ксилофонът е използван от И. Стравински в балета «Жар птица», от С. Прокофиев в балета «Ромео и Жулиета», от Ал. Райчев в «Хайдушка песен», от Д. Сагаев в Симфония № 1, III ч. и др.