Комитопули
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Комитопулите са български боляри, както и династия, управлявала в края на 10 и началото на 11 век.
През 970 г., когато Източна България била окупирана от войските на киевския княз Святослав (син на българската княгиня Св. Олга), в западните български земи като независими от Преслав български владетели се установили братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Те били синове на българския управител (комит) на Средецката област Никола, поради което били наричани от съвременниците комитопули, т.е. синове на комит.
Родът на комитопулите не само бил български по произход, но и принадлежал към представителите на българското болярство. След 971 г., когато император Йоан Цимисхи завладял Източна България, владенията на комитопутлите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да продължи борбата срещу Византия. При комитопулите се установил и Преславският патриарх Дамян, който по този начин показал, че независимите български земи за продължители на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на Западна и Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу Византия. Четиримата братя-комитопули управлявали съвместно свободните западнобългарски земи, като всеки един от тях имал свое седалище и свой сектор от фронта с Византия. Най-възрастният - Давид, бил в Костурско и Преспанско, вторият - Мойсей, - в Струмишко, третият - Арон, - в Софийско, четвъртият - Самуил, - вероятно във Видинско.
До 976 г. комитопулите укрепвали своята власт в областта от Видин до Южна Македония, възстановили дипломатическите контакти на българската държава с германския император Отон I и се готвили за голямо настъпление срещу Византия. Благоприятният момент за това настъпил в годината на смъртта на император Йоан Цимисхи (976 г.). Неговият приемник император Василий II се изправил пред сериозни вътрешни проблеми и нямал сили да спре започналото българско настъпление. Чрез бързи военни действия българите постигнали освобождаване на Източна България от византийска власт. Войските на Мойсей и Давид напредвали на юг към Тесалия и на югоизток към Сяр. В хода на военните операции двамата по-възрастни комитопули намерили своята гибел. Арон от своя страна се поддал на интригите на византийската дипломация и се опитал с византийска помощ да стане едноличен владетел на българските земи. Заговорът му бил разкрит от брат му Самуил. Според нравите на времето Арон и целият му род били наказани със смърт в областта Разметаница (около гр. Дупница). Пощаден бил само Ароновият син, бъдещият български цар Иван Владислав. Тези събития са предпоставка за бъдещото еднолично управление на Самуил. През 997 г., след смъртта на цар Роман и отмирането на Крумовата династия, Самуил е провъзгласен за цар, с което се поставя началото на краткото управление на владетелите от династията на комитопулите.
