Клиент-сървър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Като правило комуникацията от типа клиент-сървър се състои от две части - от една страна е програмата сървър, от друга страна е програмата клиент. Постигането на определен резултат при използване на този тип програми винаги е свързано с комуникация между двете страни. Правилното тълкуване е следното "Програма-сървър <--- Двупосочен процес на комуникация ---> Програма-клиент". Например, при сърфиране в Интернет, вашият браузер е в ролята на клиент, който подава заявка по определен комуникационен протокол към сървъра, където са разположени търсените от вас интернет страници.
За да работи гореописаната схема, трябва да бъдат изпълнени няколко определени условия:
- сървърът да работи постоянно;
- да има определени (известни и за двете страни) правила за комуникация.
Всяка услуга от страна на сървъра трябва да се предлага с предварително известни параметри (в компютърната терминология това са комуникационните протоколи и специфичните ports - "портове").
Идеята е проста - програмата-клиент трябва да получи това което очаква. Това е същото както да влезете в произволен супермаркет с идеята да си закупите месо - предварително знаете че не може да направите това от щанда за млечни продукти, трябва да си го купите от щанда за месо.
Според IANA - (най грубото определение на IANA е организацията за определяне на стандартите използвани в Интернет – http://www.iana.org), портовете се разппределят на три основни категории:
- Well known ports от 0 до 1023. Тези портове са предназначени са за стандартни услуги - например познатите на всички пренос и некриптиран достъп до електронна поща (SMTP:25 и POP3:110), достъп до интернет страници чрез броузери (HTTP:80) и др.
- Регистрирани портове от 1024 до 49151- използват се от определени програми, например сървърът на счетоводната програма Maconomy, по подразбиране използва за комуникация с клиентите си порт 4444;
- Динамични портове (частни портове) от 49152 до 65535 - използват се за осъществяване на текущи комуникационни връзки (sockets) - виж по-долу.
Още малко за портовете . . . В жаргонната ИТ терминология, обикновенно се казва, че сървърът "подслушва" или "слуша" на определен порт. Например стандартните уеб услуги на сървърите "слушат" за заявки от браузерите на порт 80;
Как на практика става обмена на информация при комуникация "Клиент-Сървър":
- програмите клиенти трябва да подават заявки за определена услуга към съответния порт на сървъра;
- след приемането на заявката сървърът трябва да информира браузерът, че връзката ("сокета") е изградена и комуникацията ще продължи по друга двойка портове - идеята е да се освободи стандартния порт на сървъра, за да може той да обслужва едновременно много клиенти;
- комуникацията продължава по друга двойка потрове;
Опростено, с разговорна човешка терминология, може да опишем комуникацията така:
1. Питане на Клиент (Браузер) от свободен порт на вашия компютър (например 50 001) към порт 80 на уеб сървър "www.edikoysi.bg":
- здравей, аз съм браузер Сафари и искам да заредя твоята заглавна страница (www.edikoysi.bg/index.html).
2. Отговор на Сървъра:
- здравей Сафари, аз съм сървър "www.edikoysi.bg". Потвърждавам твоята заявка за www.edikoysi.bg/index.html е получена от 50001 и я прехвърлям от моя стандартен (well known) порт 80 към моя свободен свободен порт (динамичен) 60001.
3. Отговор на Браузер на Клиента:
- разбрано сървър "www.edikoysi.bg", потвърждавам, че комуникацията между теб (www.edikoysi.bg/) и мен, ще продължи от мой порт 50001 към твой 60001.
4. Сървърът (www.edikoysi.bg) отбелязва, че порт 60001 вече е зает за комуникация с този клиент. Сървърът започва да очаква сигнал за прекратяване на сесията от браузера на клиента.
С две думи, сокетът (параметрите на комуникацията) с браузера на този конкретен клиент е изграден. Стандартният порт 80 на сървъра е освободен и услугата е достъпна отново и за други браузери. Сървърът е готов да започне обслужване на други клиенти подали заявка за същата услуга към него.
Примерни стандартни портове на сървъри в TCP/IP комуникацията:
- порт 25 - smtp - обмен на електронна поща между сървъри,
- порт 80 - http - уеб браузери,
- порт 110 - pop3 - получаване на електронна поща от сървъра.
- За пълна информация по предназначението на портовете в TCP/IP комуникацията вижте Wikipedia ТУК (http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_well-known_ports_(computing)).
