Кирил Ботев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирил Ботев – български военен и държавен деец, и брат на Христо Ботев, е роден е на 20 април 1856 г. в Калофер.

Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – Даскал Ботьо, като учителства в Белово, а след емигрирането си и в Гюргево (Румъния).

През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор.

След завръщането си в България постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и го завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Във военната си кариера достига до звание генерал-лейтенант.

Като млад образован офицер заема високи длъжности:

• командир на Първи конен полк,
• началник на Военното училище (1891-1895 г.),
• командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г).

Участва и в Балканската война (1912-1913 г.), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913 г.).

За да се предпази от бомбардировките на София отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.

[редактиране] Източници

Агенция Фокус от 6 февруари 2006 г.