Калофер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калофер е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Карлово.
Калофер | |
---|---|
42° 37' N, 24° 59' E |
|
Данни | |
Област: | Пловдив |
Население: | 3 631 |
Надм. височина: | 666 м |
Пощ. код: | 4370 |
Тел. код: | 03133 |
МПС код: | РВ |
Кмет | |
инж. Христо Боев | |
Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.Намира се само на 17км от Карлово, на 56км от Пловдив, на 222км от Бургас, на 300км от Варна и на 164км от столицата София.
[редактиране] История
Като селище от нов тип, Калофер възниква през 16 век. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.
[редактиране] Религии
Калофер е известен не само с чудната си природа , но и с красивите си църкви и манастири. В ранни зори се чува мелодията на Църковните камбани. Малка уличка ще ви отведе до Девическия манастир, наследник на 4 метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640, а женският от 1700г. Днес и двата манастира, въпреки многобройните си опожарявания, са отворени за посетители.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
В Калофер, добре запазени през годините, са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят незабравими спомени за този край.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Калофер е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз - Национален музей "Христо Ботев", 08.00-12.00 и 13.30-17.30 ч., има печат.
Градът има своя неповторима прелест. Зиме дреме в дълбоки преспи, лете около него са ливадите на "Чафадарица" и пропастите на "Джендема", красотите на Купена и ромонът на р. Тунджа. Ще ви пленят живописните околности с горди планинаски върхове и романтични долини. Река "Бяла" с пеещите водопади ще ви разкаже легенди за старославянския Звъниград и ще ви покани да посетите четиривековния Калоферски Мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух. Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк "Централен Блакан" - към хижа Рай, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата "Джендема" и още много маршрути. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
Сред други задължителни за разглеждане местни забележителности са национален Музей „Христо Ботев“ и музея на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков.
[редактиране] Редовни събития
Пребиваването ви по време на Коледа и Нова година, на Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления както и на Велик ден, 2 юни - денят на Ботев и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайната роза, прославила България с производството на световно известното розово масло. В началото на месец юни, на туристите се прадлага участие в розобер, посрещаване на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози. Тази традиция се е превърнала във вълнуващо преживяване, което се помни дълго от вески посетил Калофер. Всеки намира един непознат и различен свят!
[редактиране] Личности
- Атанас Тинтеров, математик (1856–1927)
- Атила Зафиров, военен деец (1858–1922)
- Богдан Морфов, дипломат и общественик (1872–1949)
- Ботьо Петков, учител (1815–1869)
- Васил Аврамов, юрист, историограф и нумизмат (1863-1946)
- Виктор Нишки, висш духовник (1793-1888)
- Владимир Аврамов, държавен деец (1880-?)
- Генко Мархолев, военен деец (1865–1937)
- Георги Морфов, военен деец (1867–1917)
- Георги Странски, общественик (1847–1904)
- Георги Янкулов, общественик и лекар (1844–1900)
- Гълъб войвода (ок. 1838–1921)
- Димитър Паничков, издател и печатар (ок. 1810–1909)
- Димитър Попов, общественик и държавен деец (1855–1908)
- Димитър Тончев, политически и държавен деец (1859–1937)
- Димитър Филов, военен деец (1846–1887)
- Драгой Коджейков, политически и профсъюзен деец (1881–1979)
- Екзарх Йосиф (1840–1915)
- Иван Табаков, военен деец (1868–1925)
- Кирил Ботев, военен деец (1856–1944)
- Константин Врачански, духовник (1847–1912)
- Михаил Доростоло-Червенски, висш духовник (1884–1961)
- Никола Аврамов, виден търговец (ок.1820-неизв.)
- Никола Иванов, военен деец (1861–1940)
- Никола Начов, писател и историк (1859–1940)
- Петко Тъпчилещов, просветен и стопански деец (ок. 1854-?)
- Стефан Илиев, военен деец (1859–1913)
- Тодор Комсиев, военен деец (1868-?)
- Христо Ботев, поет и революционер (1848–1876)
- Христо Калфов, военен и политически деец (1883–1945)
- Христо Коджейков, политически деец (1874–1925)
- Христо Кодов, лингвист и историк (1901–82)
[редактиране] Литература
- Начов, Никола. Калоферъ въ миналото, Калоферска културно-просветна дружба в София, 1927