Илко Ескенази
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Илко Ескенази български политик |
|
 |
|
| Роден: | 20 май 1949 Варна, България |
|---|---|
| Починал: | 28 септември 1994 Варна, България |
Илко Моис Ескенази (20.05.1949, Варна - 28.09.1994, Варна). Роден в семейството на адвокат, сефарадски евреин и майка българка, чийто баща, Никола Попов, е бил кмет на Варна (1926-1930). През 1967 завършва Първа гимназия във Варна със златен медал. През 1964 става шампион на България по тенис за пионери. През 1972 завършва с отличие Юридическия факултет на Софийския университет. След казармата, от пролетта на 1974 работи няколко месеца като юрисконсулт на Териториалния изчислителен център във Варна.От 1975 е редовен аспирант в Института за държавата и правото на БАН, отначало с научен ръководител проф. Живко Сталев, а по-късно, поради насочването на темата към въпросите на интелектуалната собственост и по-специално към правните проблеми на програмните продукти за електронно изчислителни машини - доц. Симеон Джелепов. През 1980 защищава успешно кадндидатска дисертация на тема “Гражданскоправен режим на програмите за електронно-изчислителни машини". По време на аспирантурата бива привлечен като експерт в тогавашния Държавен комитет за наука и технически прогрес и е един от основните автори на Наредба No8 от 1979, с която за първи път в България на програмистите се признава творческия характер на създаването на програми и дори им се дават малки материални стимули. Тази наредба е новост не само за България, а предизвиква интерес в Европа, вкл. в OMPI (WIPO) - Международната организация по интелектуална собственост в Женева. Благодарение на негови доклади, изказвания и публикации в издания на OMPI българските постижения в тази област получават международно признание.
След завършване на аспирантурата е избран за научен сътрудник в Института за държавата и правото на БАН, където се хабилитира през 1990. В периода 1976-1994 публикува множество научни статии.
Илко Ескенази започва педагогическата си дейност още като аспирант. Първоначално води упражнения в областта на гражданското право и по-точно, свързани с интелектуалната собственост, по-късно чете лекции - на студентите от Юридическия факултет на Софийски университет, в Школата по патентно право към ВМЕИ София и в Икономическия университет - Варна. Като специалист по въпросите на интелектуалната собственост дълги години е близък сътрудник под различни форми на ИНРА.
През 1990 е избран за народен представител от СДС във Великото народно събрание, където става и председател на комисията по имуществата на партиите, а през 1991, като водач на листата на СДС в Добрич - в 36. Народно събрание. Инициатор е или основен разработчик на много закони, свързани с икономическото развитие, инвестициите, интелектуалната собственост и др.
През 1992 е заместник министър-председател в правителството на Филип Димитров. Оглавява междуведомствената комисия по асоцииране на България към Европейския съюз, която провежда седем кръга преговори и множество консултации, в резултат на което през 1993 година асоциирането става факт.
В началото на 1991 Илко Ескенази, заедно с други български евреи - учени, политици, дейци на културата - основава Еврейски комитет ЦИОН и е избран за първи негов председател, какъвто остава до смъртта си. През 1998 получава посмъртно наградата "Йони Нетаняху" за цялостната си дейност приживе и доблестното си поведение като гражданин и политик.
От 1990 до смъртта си той е вицепрезидент на Международната фондация "Св.св. Кирил и Методий", където играе важна роля в стабилизирането на фондацията в първите години след промените.След неговата смърт неговите близки и приятели, заедно с ръководството на Фондацията основават Мемориален фонд "Д-р Илко Ескенази" към Фондацията, който ежегодно подбира с конкурс способни студенти в областта на правото и икономиката, дава им ежемесечни стипендии, организира им срещи с видни учени, политици, дипломати, а така също в продължение на 3-4 години до завършване на висшето им образование с помощта на научни ръководители ги подпомага в разработването на теми, свързани с интеграцията на България към Европа. От 2005 година Мемориалният фонд организира конкурс за разработки на млади хора по въпросите на европейската интеграция в областите право и икономика
