Заноге
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заноге е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.
Заноге | |
---|---|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Своге |
Население: | 66 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 973 м |
Пощ. код: | 2283 |
Тел. код: | няма |
Геогр. положение: | 43° 4' сев. ш. 23° 19' изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Тодор Милев (назначен) |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Заноге се намира в планински район.
[редактиране] История
[редактиране] древна история
За човешката дейност по тези места свиделстват останките от древни укрепления в близост до сегашните махали Мъртвинките и Царина. Тези укрепления са служели за охрана на един от пътищата от Мизия зa Сердика. Около тях са намирани върхове от стрели и парчета от глинени съдове.
В местността Грънчар също са намирани перчета от глинени съдове, от където носи и името си. Имало е също останки от стара черковна сграда в местността Манастиро, но са унищожени, понеже местноста е разорана
В селското Гробище има надгробен камък накойто е изписано 701 г., но вероятно става въпрос за 1701, понеже гробът е християнски.
През 1934 год, са намерени глинени тръби в местността Чешмата, но не е установено дали са от римско, или османско време.
[редактиране] зараждане на селото
Предполага се че селото се е развило в годините на националноосвободителната борба, и особено след Априлското въстание. Вероятно е основано от бежанци.
Не се знае кога е обявено за село, но в картите от преди 90–100 год фигурира като „колиби“
[редактиране] след Освобождението
Селото е било към Искрецка, Врачанска, Софийска и Свогенска околия.
За кратко време през 90те години на 19 век e носело името Салабашево.
След Първата световна война започва преселване от Заноге в с. Памукчии, с. Стан
след 1937 — Нови Пазар, Габровница, Враца, София и др. след кооперирането (8 март 1958) — София, Своге, Нови Искър, Нови пазар, Шумен Враца, Церово и др.
По данни от преброяването преди Втората световна война наброява 150 къщи или малко под 1000 жители.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] училище
Основано е през 1890 г., когато селото е част от община Зимевица с кмет Гелко Коларов.
В продължение на 15 год, просъществува и второ училище, първо в частна къща, после в общинска сграда.
Закрито е през 1970 г.
[редактиране] име
Името призлиза от това, че до селото се е достигало само „нога за нога“ т.е стъпка по стъпка.
[редактиране] други
В селото има софийско и врачанско влияние. Облеклото, песните и хората са близки до тези в Софийско, но диалекта е по-близо до врачанския
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Източници
Данните са предоставени от Тодор Лозанов, местен краевед.