Жуау II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жуау II крал на Португалия

Роден:	3 март 1455 Лисабон, Португалия
Починал:	25 октомври 1495 Алвор, Португалия

Жуа̀у II (на португалски: João II), наричан „Съвършения принц“ или „Тиранина“, е четиринадесетият крал на Португалия. Той е роден на 3 март 1455 в Лисабон. Син е на крал Афонсу V и съпругата му Исабел де Куимбра. Жуау II поема управлението през 1477, когато баща му се оттегля в манастир, и става крал при смъртта му през 1481.

[редактиране] Вътрешна политика

Още като принц Жуау II придружава баща си в кампаниите в Северна Африка и е посветен в рицарство от него след победата при Арзила през 1471. През 1473 той се жени за Леунор де Визеу, принцеса на Португалия и негова първа братовчедка.

От ранна възраст Дон Жуау е непопулярен сред благородниците, тъй като е неподатлив на външни влияния и изглежда презира интригите. Някои от най-видните личности в кралството, включително Фернанду II, херцог на Браганса, се страхуват от бъдещата му политика като крал и се оказва, че са прави.

След официалното си възкачване на трона през 1481 Жуау II предприема редица мерки, за да ограничи разрастналата се власт на аристокрацията и да я концентрира в самия себе си. Незабавно възникват заговори сред благородниците, но той не предприема нищо и изчаква развитието на събитията. Херцог де Браганса разменя писма с оплаквания и молби за намеса с кастилската кралица Исабела I. През 1483 тази кореспонденция е разкрита от шпионите на краля. Фамилията Браганса е обявена извън закона, земите им са конфискувани, а херцогът е екзекутиран в Евура.

На следващата година Жуау II извиква при себе си херцог де Визеу, негов братовчед и шурей, и собственоръчно го убива, заради подозрение в нов заговор. Много други видни личности са екзекутирани, убити или прогонени в Кастилия, включително епископът на Евура, който е отровен в затвора. След тези събития никой в кралството не се осмелява да предизвика краля. Жуау II управлява да края на живота си без да се съобразява с никого и без нови заговори.

През 1492 кралете на Кастилия и Арагон вземат решение за експулсиране на евреите от границите на държавата си. Крал Жуау II се съгласява да приеме временно тези от тях, които са готови да заплатят сериозни суми за това. Много бежанци се изпратени в колонията Сао Томе, където повечето от тях измират.

[редактиране] Географски открития

След това Дон Жуау възстановява политиката на изследвания в Атланическия океан, подновявайки работата на своя чичо Енрике Мораплавателя. Те се превръщат в основен приоритет на управлението му. През 1483 Диогу Кау достига до река Конго, през 1488 Бартолумеу Диаш заобикаля нос Добра Надежда, а през 1493 Алваро Каминя започва заселването на островите Сао Томе и Принсипе. Изпратени са и наземни експедиции към Индия и Етиопия, които, водени от Афонсу Пайва и Перу да Кувилян, трябва да открият легендария презвитер Йоан.

Пълната история на португалските географски открития е неизвестна. Голяма част от данните са пазени в тайна, заради конкуренцията със съседна Кастилия, а архивите от този период са унищожени при Лисабонското земетресение през 1755.

Съвременните историци продължават да спорят дали португалски мореплаватели не са достигнали Северна Америка преди Христофор Колумб. Със сигурност португалците имат по-добри познания по навигация и математика и разполагат с много по-точни изчисления за диаметъра на Земята. През 1492 от Лисабон заминават експедициите на Жуау Фернандеш Лаврадор и Педру де Барселуш, които след смърта на краля достигат до Гренландия и Нова земя.

След като кастилците решават, че са открили път до Индия през 1492, възникват спорове между тях и Португалия. На 7 юни 1494 двете страни сключват известния Договор от Тордесиляс. Според него частта от света на изток от меридиана, разположен на 370 левги западно от Кабо Верде, е запазена за Португалия, а западно от него - за Кастилия и Арагон.

[редактиране] Династични проблеми

Разделянето на задморските територии не е единственият проблем между иберийските кралства. Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски имат няколко дъщери и само един болнав мъжки наследник - Хуан.

Най-голямата им дъщеря, Исабела Арагонска, от малка е женена за португалския престолонаследник принц Афонсу Португалски. При евентуална смърт на Хуан той би се оказал наследник не само на Португалия, но също и на Кастилия и Арагон, перспектива неприятна за испанците. Те правят редица неуспешни дипломатически опити да развалят брака, докато през 1491 Афонсу умира при неясни обстоятелства, падайки от кон. Съществуват подозрения, че в този случай са замесени Фернандо и Исабела, но това никога не е доказано.

Освен загубата на евентуални права над Кастилия и Арагон, смъртта на Афонсу довежда и до по-тежки вътрешни последствия. Жуау II няма други синове и следващ в реда на престолонаследието е Дон Мануел, херцог де Бежа, негов шурей и брат на убития херцог де Визеу. През остатъка от живота си Жуау II прави безуспешни опити да предотврати идването на власт на своите политически противници като издейства от папата узаконяването на незаконния си син Жорже.

Жуау II умира без да остави мъжки наследник на 25 октомври 1495. Поради омразата на аристокрацията към него не е изключено той да е отровен. Наследен е от първия си братовчед Мануел I и още на следващата година родът Браганса е реабилитиран, а изгнаниците се завръщат в Португалия.