Люспести
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Люспести  |
||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класификация | ||||||||||||
|
||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
|
||||||||||||
Люспести (Squamata) е най-големият съществуващ и днес разред влечуги, който включва гущерите и змиите. Животните от разреда се отличават със своите кожи с рогови люспи. Те имат и подвижна квадратна кост, която им позволява да местят горната си челюст спряма мозъчната кухина. Това е особено забележимо при змиите, които могат напълно до откачат горна си челюст, за да поглъщат по-едра плячка. Люспести е и единствената група влечуги, в коят наред с яйцеснасящите видове има и живораждащи и яйцеживораждащи. Те са и единствените гръбначни, които имат хемипенис.
Според класическата класификация разред Люспести се разделя на три подразреда:
- Sauria, гущери
- Serpentes, змии
- Amphisbaenia
Според съвременните изследвания гущерите са парафилетична група. В по-новите класификации името Sauria се използва за общия таксон, включващ птици и влечуги, а Люспести се подразделя по различен начин:
- Подразред Iguania (игуани и хамелеони)
- Подразред Scleroglossa
- Инфраразред Gekkota (гекони)
- Инфраразред Anguimorpha (варани и други)
- Инфраразред Scincomorpha (включително обикновените европейски гущери)
- Инфраразред Serpentes (змии)
- Инфраразред Amphisbaenia
[редактиране] Източници
- Тази статия включва текст, преведен от статията „Squamata“ в Уикипедия на английски (автори).
