Жертвоприношение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жертвоприношението е практика на предлагане храна или живота на животни или хора на боговете, като акт на омилостивяване или богопочитание, начин за израз на молително отношение към висша сила. Терминът има и метафорично значение, което описва доброволното безкористно лишение от нещо ценно в полза на другите.

[редактиране] Теология на жертвоприношението

Теологията продължава да разглежда жертвоприношението дори в онези религии, в които тя вече не е ритуална практика, а така също и в онези религии, в които то присъства под формата на приношение на плодове или пък присъства в изкуството и историята на религията. В различните религии жертвоприношението присъства по различни причини:

• Божествата имат нужда от жертвоприношение, за да поддържат силата си.
• Пожертваното служи в сделка с божество, което предлага своето благоразположение в замяна.
• Душите или кръвта на пожертваните живи същества съхраняват мана или друг вид енергия или сила, от която божествата се ползват.
• Предлагане на изкупителна жертва, върху която се изсипва гнева или ядът на божество, който иначе би достигнал хората.
• Жертвата лишава вярващите от блага и така става част от аскезата.
• Отдаденото се превръща в постъпление във фонд на религиозна организация; то е част от икономическата база, поддържаща свещенослужителите и храмовете.
• Жертвоприношението е част от фестивал и е консумирано от самите участници в него; тази практика съдържа елемент на преразпределение, където нуждаещите се получават дял по-голям от това, с което са допринесли.