Етрополе
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Етрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на община Етрополе.
Етрополе | |
---|---|
42° 50' N, 24° 0' E |
|
Данни | |
Област: | Софийска |
Население: | 12 218 |
Надм. височина: | 618 м |
Пощ. код: | 2180 |
Тел. код: | 0720 |
МПС код: | СО |
Кмет | |
Милчо Цацов (НДСВ) | |
Адрес на общината | |
пл. “Девети септември” 1 |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Местоположение
Община Етрополе заема 375 кв. км площ от Софийска област. Разположена е върху северните склонове на Стара планина. Центърът й град Етрополе (северна ширина 42°49'52", източна дължина 21°39'30") се намира в красивата котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от София.
Населени места в общината: - град Етрополе - селата Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър, Рибарица и Ямна - махалите Горунака и Оселна
Община Етрополе граничи с общините: Тетевен, Ябланица, Правец, Ботевград, Елин Пелин, Златица
[редактиране] Климат
За предпланинския район, в който е разположена община Етрополе, е характерен умереноконтиненталният климат с прохладно лято и студена зима, която продължава 4-5 месеца. Средната годишна температура е 13-15 градуса.
Средногодишните валежи са 600-650 мм, с максимум през юни и минимум през февруари. Средногодишният брой на дните със снежна покривка е 20-50. Средният брой на засушаване с продължителност над 10 дни за зимата е 11-15, за пролетта - 11-15, за лятото - до 15, за есента - до 18 дни. Преобладаващи ветрове са северозападните. Средната месечна и годишна скорост на вятъра е 1,6 м/сек.
[редактиране] Водни Ресурси
През община Етрополе протичат река Малки Искър, притоците й Суха река, Ябланица, Стара река, Брусенска река и Свинска река в с. Лопян (приток на Черни Вит), река Мелна. На територията на общината се намира язовир Етрополе - 105 000 куб. м. Подземните води в района се определят като хидрокарбонатно-калциеви, а около рудник “Елаците” са сулфатно-натриеви и хлоридно-натриеви.
[редактиране] Фауна
В етрополските гори могат да се срещнат благороден елен, сърна, дива свиня, лалугерица, горска полевка, катерица, мечка, вълк, чакал, лисица, дива котка, невестулка и др.
Птиците са представени от фазан, яребица, глухар, пернатонога кукумявка , трипръст кълвач, сокерица, лещерка, гривяк, гургулица, сива овесарка, керкенез, чинка, голям синигер. Защитени видове са скалният орел, ниският креслив орел, ястребът, белошипата и черношипата ветрушка.
От земноводните и влечугите се срещат жълтокоремна бумка, голяма водна жаба, гръцка костенурка, смок, стрелец, пепелянка. Във вировете на Малки Искър, Стара река, Мелна и Свинска река се срещат черна мряна, пъстърва, речен кефал и скобар.
[редактиране] Флора
Горските площи заемат 252 000 дка от общинския поземлен фонд. Средната лесистост за общината е 59,2%. Преобладават иглолистни и естествени широколистни гори. В тях растат бук, дъб, бял бор и черен бор, смърч, благун, цер, габър, чвор, кестен, веймутов бор, брекина, елша, ива, червен дъб и зимен дъб, орех, шестил, бяла мура.
[редактиране] Защитени обекти
Защитените гори и територии са общо 1432,8 ха - 1009,6 ха залесена и 432,2 ха незалесена площ. - Местността Варовитец с манастира “Св. Троица” и вековни яворови дървета - Бенковска пещера - историческа местност - Местност Чертиград - скални комплекси с горска растителност, обитавана от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици, историческа местност - Орлов камък - Червена стена (с. Лопян) - скален комплекс, обитаван от множество грабливи птици, които са застрашени от изчезване
[редактиране] История
Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони.
Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет.
През 16 - 17век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.
През 16 век тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството - чуковете самокови.
Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали - ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.
Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.
Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария, Македония.
Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.
През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.
През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.
Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) - учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история.
С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.
На 24 ноември 1877 г. предният отряд на генерал Гурко донася свободата и оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
- Театрална трупа „Михаил Пенчев“ към читалище „Тодор Пеев“
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
Родени в Етрополе
- Александър Герчев (1930–1997), лекар
- Тодор Пеев (1842-1904), революционер
- Михаил Пенчев (1926-1996), режисьор
- Бисер Бончев - лекар-ортопед
- Христо Ясенов (1889-1925), поет
Други личности, свързани с Етрополе
- Калина Малина (1898-1979), поетеса, учителка в града през 1918-1921