Епирско деспотство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.
Епир е историческа държава, образувана след 1204 г. в западните части на Балканския полуостров със столица Янина, когато византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците, които там създават Латинската империя. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство.
Михаил I (Комнин) Ангел (1204 – 1214) завоюва 1206 г. о. Корфу. Той отблъсва няколко напади на нормани и франки. Наследникът му от 1214 г. е деспот Теодор Комнин Ангел (1215-1230). През 1215 г. той покорява голяма част от Македония и между 1218 и 1224 г. провежда успешни походи срещу българите и латинците. Теодор Комнин Ангел отвоюва в 1227 г. Солун и се нарича василевс (император). Към 1228 г. той сключва договор с цар Иван Асен II договор, скрепен с династически брак между Мария (дъщеря на българския цар от първия му брак) и деспот Мануил, брат на солунския василевс. Теодор Комнин нарушава договора и на 9 март 1230 г. край село Клокотница е разбит, като попада самият той и семейството му в български плен. Епирската държава се разпада на три независими части (Солун, Епир и Тесалия) и престава да играе голяма роля. През 1242 г. никеицът Ватац заставя Йоан Ангел, сина на Теодор Комнин, да се откаже от императорската си титла и да се признае за васал на Никея.
През 1254 г. той заставя със сила и деспота на Епир, Михаил II Ангел, да стане васал на Никея, като самият той остава последен независим гръцки владтел. Коварният и честолюбив Михаил II сключва съюз с краля на Сицилия Манфред (женен за Елена, дъщеря на Михаил II) и със Сърбия, но Михаил VIII Палеолог (1261-1281) му нанася поражение в долината на Битоля (Пелагония) в Македония (1259). Никейската империя се налага над Епирската, а на 25 юли 1261 г. никейците превземат от латинците и Константинопол. На 15 август 1261 г. Михаил Палеолог е тържествено коронясан за император в "Св. София" в Константинопол.
През 1262 г. латинци, венецианци и епирци воюват с Византия, а през 1273 г. епирците на Йоан I, деспот на Солун (1271-1289), с поддръжката на латинците, разбиват византийските войски, които обсаждат Неопатрас. През 1277 г. епирците побеждават византийците в сражението при Фарсала. В Епир династията на Ангелоите управлява до 1318 г. През 14 в. Епир попада под властта на Сръбското царство, а в края на века под турска власт.
[редактиране] Литература
- Donald M. Nicol, The Despotate of Epiros (1204-1267), Oxford 1957; Donald M. Nicol, The Last Centuries of Byzantium, 1261-1453, Cambridge 1993
