Теодор Комнин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодор Комнин Дука Ангел е владетел на Епирското деспотство от 1215 до 1230. Теодор Комнин се стреми към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход.
[редактиране] Завоевания
Теодор Комнин използва умело противоречията между балканските държави по това време и благодарение на разпокъсаността на съседите си, успява да разшири границите на Епирското деспотство, като завоюва Средна, Северна Македония и днешна Албания. Родопският феодален владетел Алексий Слав се признава за негов васал. През 1224 Теодор Комнин завладява Солунското маркграфство и се коронясва за император във втория имперски град след Константинопол.
[редактиране] Отношения с България и българския цар Иван Асен ІІ
Комнин сключива съюз с Иван Асен ІІ, за да се осигури от север. След тази стъпка предприема настъпление срещу Латинската империя, за да прогони останалите латини от Цариград и да стане василевс. Поради това, че цар Иван Асен ІІ започнал преговори с латинците Комнин нарушава мирния договор с България и започва военни действия срещу нея.
На 9 март 1230 година при Клокотница епирската войска претърпява изключително тежко поражение от българската армия начело с Иван Асен ІІ. Комнин, семейството му и всички висши държавни лица са пленени и откарани в Търново, където Комнин е ослепен заради участието си в заговор срещу българския цар Иван Асен ІІ.
По-голямата част от владенията му били присъединени към българската държава.
Kъм ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.
[редактиране] След поражението на Комнин от българите
След успеха си цар Иван Асен ІІ заповядва блестящата победа да бъде ознаменувана със специален надпис, изсечен на колона и поставен в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново. Част от текста върху нея гласи:
„...и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...“
