Егор Гайдар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Егор Тимурович Гайдар Руски дьржавник, политик и икономист

Роден:	19 март 1956 Москва, СССР

Его́р Тиму́рович Гайда́р (роден 19 март 1956) е руски икономист и политик. Той е внук на известния съветски писател Аркадий Гайдар (по бащина линия) и на Павел Бажов (по майчина линия).

Съдържание

1 Професионално развитие
- 1.1 След 1994
- 1.2 Почетни длъжности
2 Боледуване през 2006
3 Източници

[редактиране] Професионално развитие

Гайдар завършва със отличие Московския държавен университет през 1978, специалност Икономикс и работи като изследовател в няколко научни института. Дългогодишен член е на Комунистическата партия и редактор на идеологическия журнал Комунист на ЦК на КПСС по време на перестройката, а по-късно, по време на реформите на Борис Елцин, става либерал. През 1991 напуска Комунистическата партия и работи в правителството на Елцин.

Докато е в правителството, Гайдар прокарва либерални идеи за икономически реформи основани на принципа на шоковата терапия. Неговата най-популярна стъпка е отпадане на държавното регулиране на цените, което незабавно води до значително покачване на цените и официална легализация на пазарната икономика в Русия. Той също прекратява военните доставки и дотациите в промишлеността, и намалява дефицита на бюджета. Гайдар е министър на икономическото развитие от 1991 до 1992, а министър на финансите от февруари 1992 до април 1992.

Той е назначен за временен министър-председател от президента Борис Елцин през 1992, за периода от 15 юни до 14 декември, когато негативно настроения към Елцин Конгрес на Съветите, отказва да потвърди оставането му на тази длъжност и избира по-консервативния Виктор Черномирдин. Гайдар също е първи вицепремиер от 1991 до 1992 и от септември 1993 до януари 1994.

[редактиране] След 1994

От декември 1993 до декември 1995 е депутат в Държавната дума и председател на фракция "Изборът на Русия". През юни 1994, след напускане на правителството, той става учредител и председател на партия "Демократичен избор за Русия". През 1999, той става учредител и съпредседател, заедно със дългогодишния си политически съюзник Анатолий Чубайс, на коалиция Съюз на десните сили. От 1999 до 2001 е депутат в Държавната дума от коалиция Съюз на десните сили. През 2001 Демократичен избор за Русия става част от Съюза на десните сили. След неуспеха на СДС през 2003 да влезне в парламента, Гайдар постепенно се оттегля от политическия живот и се съсредоточава в икономическите науки.

Егор Гайдар има около 100 публикации в Австралия, Чешката република, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Израел, Япония, Нова зеландия, Полша, Испания, Тайван, Обединеното кралство, САЩ и в международни институции.

Егор Гайдар наскоро публикува своя нова книга "Долгое время. Россия в мире", където той критикува икономическата политика на администрацията на Путин. В тази книга той прави задълбочен анализ на връзката между цените на енергийните суровини и политическите събития в Русия. Той обяснява, че една от главните причини за разпадането на Съветския съюз е била ниската цена на петрола. Цените на петрола са били ниски и по време на управлението на Елцин, което направило политическите и икономически реформи в страната много трудни. В днешно време, особено високите цени на енергийните ресурси подпомагат развитието на диктатура в Русия, подобна на тази в някои други части на света. Гайдар смята, че е грешно да се разчита само на продажбите на петрол и газ (както прави настоящото руско правителство), което създава лъжливо впечатление за просперитет и стабилност в страната. Той твърди, че е необходимо да се направи още много, за да се постигне реален икономически растеж.

[редактиране] Почетни длъжности

Хоноруван професор, Калифорнийски университет - Бъркли
Почетен лектор, Университет Дюк
Хоноруван член на Украински университет по мениджмънт (Ukrainian Academy of Management)
Хоноруван директор, Руско-Украински институт за личeн състав и мениджмънт (Russia- Ukraine Institute for Personnel and Management)

[редактиране] Боледуване през 2006

Тази статия отразява или включва актуално събитие.
Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията.

На 24 ноември 2006, Егор Гайдар изпада в безсъзнание в Килдар, Ирландия, където представя своята нова книга "Долгое время. Россия в мире". Той е закаран в болница в Дъблин, където докторите съобщават, че има сериозна заплаха за здравето му. Съществуват подозрения за отравяне, но Гайдар и неговия близък съдружник Анатолий Чубайс се въздържат да обвиняват руската служба за сигурност. Лекарите не виждат признаци на отравяне и обявяват, че няма опасност за живота му.

Тези събития напомнят за Александър Литвиненко, който умира от остра лъчева болест на 23 ноември 2006.

На 27 ноември, след като е стабилизиран, Гайдар е изписан и със съдействието на руското посолство отлита с първия възможен полет за Москва, където е приет в клиника. На 30 ноември 2006, руските лекари на Гайдар правят изявление с което смятат, че той също е отровен. ^[1].