Дюла Андраши
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Дюла Андраши унгарски политик |
|
 |
|
| Роден: | 3 март 1823 Каша, дн. Словакия |
|---|---|
| Починал: | 18 февруари 1890 дн. Хърватска |
Граф Дюла Андраши (на унгарски Andrássy Gyula, произнася се „Андраши Дюла“) е унгарски политик, един от основоположниците на съвременна Унгария.
Обществената кариера на Андраши започва през 1845, когато оглавява дружеството за регулиране на водите на река Тиса. Той взима участие в Унгарската революция от 1848, а след нейния неуспех живее в изгнание в Лондон и Париж. През 1858 се завръща в страната и се включва в партията на Ференц Деак. През 1865 става заместник-председател на парламента и взема активно участие в преговорите, довели до образуването на Австро-унгария.
На 17 февруари 1867 Андраши е назначен за първия конституционен министър-председател на Унгария. На този пост той провежда значителни реформи в организацията на армията и граничните военни окръзи. Андраши се противопоставя на засилването на влиянието на славянските народи в Империята и на издигането на статута на Бохемия в двойната монархия. Той се противопоставя и на намесата на Австро-унгария на страната на Франция във Френско-пруската война през 1870.
На 6 ноември 1871 Андраши става външен министър на Австро-унгария. Докато остава на този пост международните позиции на империята чувствително се заздравяват. Той се отказва от претенциите за хегемония в Германия и се противопоставя на разширение в територията на разпадащата се Османска империя, което би увеличило славянското население на Австро-унгария. Въпреки това, за да неутрализира нарастващото руско влияние на Балканите, на Берлинския конгрес през 1878 той приема окупирането на Босна и Херцеговина. Това решение е силно непопулярно, както в Австрия, така и в Унгария, и допринася за оставката му на 8 октомври 1879.
